Вихрената годеница

— Ще стане нетърпелива. — Нана Сарпелие се залови да разкопчава роклята си. — Ако не получи желаната информация, ще се опита да се добере до нея на своя глава. Няма да чака още дъно.

— Как се казва? — Уилям Даръл присви замислено вежди, като се повдигаше на лакът в леглото, за да я види как се съблича. За нея беше винаги твърде възбуждащо, когато я гледаше и сега пак усети слабините си пламнали.

— Жулиет дьо Клеман. — Тя се обърна към него. — Тази кукичка нещо заяжда. Ще ми помогнеш ли?

Ловките пръсти на Уилям се справиха със задачата сръчно и умело и роклята й се свлече на пода. Тя погледна ръката му, отпусната върху завивката. Твърда, мазолеста, яка ръка. Ръка на войник или на орач. Поби я лека тръпка. Нана предвкусваше радостта от това, което щяха да правят тези пръсти с нея след малко. Никога не беше имала по-добър любовник от Уилям. Той беше човек, който можеше да предвиди съвсем точно реакцията на жената. Преди него в продължение на пет години беше омъжена за един грубиян, два пъти по-възрастен от нея. След като овдовя, се беше заклела никога повече да не застава пред брачния олтар или, както се промениха нещата напоследък — кракът й да не стъпва в гражданското. И все пак от време на време се питаше как ли щеше да постъпи, ако Уилям се опиташе да настоява за изключителното притежание на тялото й.

Не че той щеше да поиска. Уилям желаеше само това, което и тя желаеше. Мимолетни срещи в този малък, занемарен и жалък хотел, в който не се задаваха никакви въпреки. Просто размяна на информация и в добавка малко физическа наслада. Ако от дъжд на вятър възникнеше топло чувство между тях или избухнеше весел смях, това беше без особено значение.

— Мъжът беше Жан Марк Андреас. Мисля, че тя му е любовница.

Уилям я целуна по рамото.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Между тях има нещо. — Тя отстъпи крачка назад. — Мислиш ли, че рискът си струва сумата?

— Вероятно. Тя не каза ли за какъв предмет става дума?

— Нищо не спомена. Трябваше ли да я подпитам?

— Не, държала си се отлично. Щом получим сведението, ще можем да го използваме за нашите цели и ще узнаем това, което ни интересува.

— Ще предупредиш ли кралицата?

— За двата милиона ливри ли? Естествено. Винаги имаме крещяща нужда от пари. Мосю отдавна вече не е толкова щедър, колкото би трябвало да бъде — особено като знае човек колко много е заложено на карта.

— Ти би могъл да пратиш вест и до премиер-министъра в Лондон. — Нана му намигна хлапашки. — Мисля си, че за изискан британски джентълмен като теб са отворени доста пътища, които си струва да се извървят.

— Ако дойдеш в леглото, бих могъл да ти покажа няколко пътя, които да извървим заедно, диво коте!

Като хихикаше, тя се приближи до леглото.

— Не знам дали би могъл. Известно ти е, разбира се, че охотно лягам в леглото с французи. Но те поне знаят какво иска една жена. Вие, англичаните, сте прекалено…

Тя продължаваше да се киска на пресекулки, когато той я притегли в леглото, разтвори бедрата й и храбро проникна в нея. Днес нямаше възбуждаща предварително игра, само твърди, горещи като жарава тласъци, които продължиха, докато не захленчи за избавление. Тя самата не знаеше, че го иска точно така, ала Уилям го знаеше. Той винаги знаеше какво и как. Нана си прехапа устните, за да не закрещи с всичка сила, когато екстазът я връхлетя, а после се отпусна, отмаляла и удовлетворена.