Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Защото един мъж умее да прави разлика дали една жена си разтваря бедрата, защото го прави на драго сърце с мъже, или го прави само защото монетите звънтят приятно за ухото й.
— Мигар това има толкова голямо значение?
Жан Марк изпи чашата си до дъно и даде знак на човека, който ги обслужваше.
— Да, Жулиет, това има твърде голямо значение.
— Как мислиш, колко дълго ще трябва да чакаме вест от кралицата? — Жулиет се обърна и погледна Жан Марк, който притваряше входната врата. — Би трябвало да настояваме за по-бърз отговор.
Жан Марк мина в преддверието и хвърли палтото и ръкавиците си върху диванчето под овалното огледало.
— Нямаше да има никаква полза. — Той се обърна и отново тръгна към нея.
— Все пак ние трябва… Ама ти какво правиш?
— Разкопчавам ти наметката.
— Мога и сама. — Тя усети топлината на тялото му и уханието на парфюма, който се носеше от него. Ухаеше различно от царедворците. Не сладникаво, а само чисто и… приятно.
— Но ти трябва да свикнеш с тези малки жестове на внимание. — Жан Марк остави наметалото бавно и плавно да се свлече от раменете й, за да усети тя допира на копринения плат върху голите си рамене, после хвърли връхната й дреха. — И е само част от онова, което заслужава жена, била любезна към мен. Възпитанието ме задължава да отговоря на твоя жест. Още повече, че смятам за свой свещен дълг да се грижа за удобствата ти.
Той не беше помръднал от мястото си, а Жулиет усети как у нея се надига горещ копнеж, когато го погледна.
— То беше само така… престорено.
— Така ли? Значи аз се вживявам прекалено в ролята си. Ти каза в кафенето, че изпитваш определено неудобство. Реших, че не е подходящо да ти се притека веднага на помощ, но сега не виждам никаква причина да отлагам повече.
— Какво неудобство… — Тя млъкна стъписано.
Той вече беше пъхнал два пръста в корсажа й и докосваше връхчетата на гърдите й, докато търсеше носните кърпи. Скоро намери една. За миг Жулиет усети горещия му пръст от долната страна на гърдата си, после плата, който се плъзна по кожата й и неподатливия остър край на кърпата, който беше изтеглен над зърното.
Тя замръзна на мястото си. Една твърде странна реакция, тъй като той я беше докоснат съвсем леко. Въпреки всичко гърдите й се усещаха набъбнали, тежки и потръпващи. Той изтегли и втора носна кърпичка от деколтето й, докато тя гледаше безпомощно към него, а в душата й бушуваше буря.
Бузите му леко се бяха зачервили, тя съзря с крайчеца на окото си как бие пулсът на слепоочието му, когато извади и третата кърпа от корсажа й.
— Почти всичките. Остават още три. Не каза ли, че били всичко шест?
Гласът му звучеше плътно и дрезгаво. Сега пръстите му диреха под другата й гръд, като дланта му преднамерено се плъзгаше по върха на зърната й.
Тя се олюля и прехапа долната си устна, за да сподави вика си. Погледът му беше насочен към лицето й, когато изтегли носната кърпа покрай гръдта й, успокояващ и същевременно възбуждащ.
— Както вече ти казах, не са ти потребни. Ако желаеш да изглеждаш по-женствена в обществото, то има някои неща, които бих могъл да направя, за да ти помогна. — Той изтегли още една кърпа от корсажа й. — Погледни де — прошепна й той.
Жулиет погледна надолу към гърдите си и ги намери по-зрели и по-големи.
— Когато тръгнем следващия път за кафенето, ще дръпна завесите в каретата. — Чак сега той изтегли подчертано бавно носната кърпа от корсажа й. — Има неща, които мога да постигна с докосване. — Той дръпна носната кърпичка неочаквано рязко и на нея й се стори, че я опари огнена диря. — И с устата си. Би ли ти допаднало? — Ноздрите на носа му се отвориха леко, черните му очи искряха. — Мога да си представя. Да ти покажа ли?
Въздухът около нея сякаш натежа и се зареди с напрежение, стана по-тъмно.
— Чувствам се… особено.
— Но ти харесва?
— Да! Не. Не знам.
Той я притисна нежно върху едно стъпало и седна до нея.
— Знам какво ти е. Ти искаш да играеш тази игра. Знаех, че си готова да направиш първата крачка, когато те видях днес да слизаш надолу по стълбището. — Главата му се наклони бавно и устните му докоснаха голата плът, която се подаваше от роклята. Дъхът му беше приятно топъл, но я пареше като коприва, изгаряше кожата й. Като че ли я тресеше треска. — Но ти трепериш!
С лек стон тя се извърна неволно срещу него.
— Жан Марк…
— Тихо! — Топлият му език се плъзна върху лявата й гръд, в трапчинката по средата и продължи нататък, за да погали дясната гръд. — Вече се питах от много време насам каква си на вкус… топла, сладка… — Той бавно отмести корсажа надолу. — Бих искал да те видя!