Вихрената годеница

Погледът му беше насочен към дълбокия квадратен изрез на виненочервената й рокля.

— Извинявай, но ти да не си… внезапно разцъфтяла?

— Смяташ, че е прекалено много ли? Гърдите ми са малки, ето защо набутах половин дузина носни кърпички в деколтето си, за да изглеждам по-женствена. Не предпочитат ли господата жени с по-големи гърди?

— Струва ми се, че можеше да си спестиш носните кърпички. — Погледът му беше прикован към голата плът, която се открояваше сред виненочервената коприна. — Големите гърди не са нужни.

— Е, това е голямо облекчение за мен! — Тя направи гримаса. — Носните кърпички са всичко друго, но не и приятни. Острите им краища жулят до кръв, така че на драго сърце бих ги извадила до една.

— Много интересно… — Жан Марк прекъсна думите си, защото широкоплещестият мъж, когото беше повикал, застана до него. — Бутилка вино и плодов сок за гражданката. — Той поспря и после продължи с по-нисък глас: — И няколко думи с гражданина Даръл.

Червендалестият, дружелюбен мъж не трепна въобще.

— Навярно ще пожелаете да опитате и нашето божествено агнешко рагу. Най-доброто в цял Париж.

— Едва ли.

Мъжът се обърна и си проби път между масите към тезгяха. После се върна отново и постави на масата бутилка вино и две чаши.

— Тази година е вече твърде късно за плодов сок.

— В такъв случай вода — настоя Жулиет и прибави нетърпеливо. — И Уилям Даръл.

— Вода ли? — Мъжът сви рамене в недоумение и се обърна.

— Какво му става? Та той съвсем не обърна внимание на поръчката ни.

Жан Марк наля вино в една от чашите.

— Би следвало най-сетне да надмогнеш своята неприязън към виното.

Жулиет проследи с поглед келнера.

— Той обслужва друг човек. Защо не…

— Едно хубаво ветрило за гражданката? — Висока жена с лъскава червеникава коса се отпусна на стола между Жан Марк и Жулиет и постави таблата си с книжни ветрила на масата. — Всяка гражданка изгаря от желание да си купи ветрило, за да покаже на коя страна са нейните симпатии. — Тя разтвори ветрилото с ловко движение. — Тук имам едно със славното и велико превземане на Бастилията. Него аз самата съм го изрисувала. Вижте червения пламък на факлите и…

— Гражданката въобще не желае ветрило — прекъсна я Жан Марк.

— Навярно предпочитате ветрило с Дантон или с Робеспиер? — Жената затършува трескаво из таблата си, сетне отвори триумфално друго ветрило. — Това тук е гражданинът Дантон. Вижте благородното чело.

— Отвратителна рисунка. — Жулиет взе примитивно изработеното ветрило и поклати глава. — И не прилича на Дантон. Дантон е грозен.

— Ала има благородни помисли. — Подкупваща усмивка озари осеяното с лунички лице на жената. — Аз рисувам идеала, не човека.

— Вие рисувате твърде небрежно, през куп за грош, а идеалите не могат да служат за оправдание на злоупотребата с цвета и формата. Нима нямате никаква представа за изкуството? Как бихте могли…