Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Е, ако Дантон не ви говори нищо… — Жената започна отново да се рови сред ветрилата си и изтегли едно друго, което отвори със замах и въодушевление. — Тампл, където нашите патриоти държат под стража тираните.
— Кулите са абсолютно непропорционални. Вие сте ги нарисували почти еднакви по големина, а тази би трябвало да е по-висока.
— Почакай! — Жан Марк взе ветрилото и го огледа по-внимателно. — Това изделие притежава известна стойност. Обърни внимание на гълъбите, скъпа. — Той търсеше погледа на Жулиет. — Гълъбите, които излитат от високата кула.
Жулиет обърна поглед към продавачката на ветрила.
Жената се усмихваше.
— Искате ли да купите това ветрило?
— Все още не съм решила. — Жулиет също заразглежда жената по-внимателно.
Тази жена си струва да я погледнеш и втори път, мина през ума на Жан Марк. Беше към тридесетте, вече не първа младост, ала жълтата вълнена рокля прилягаше добре на лъскавите коси, както и на пълната й фигура. Лицето й не беше нищо особено, бузите и носът й бяха буквално осеяни с лунички, ала погледът на лешниковите й очи искреше от жизненост, а усмивката й беше закачлива.
Жан Марк се наведе напред.
— Покажете ни и друга, гражданко…
— Нана Сарпелие.
— Аз съм Жан Марк Андреас, а това е гражданката Жулиет дьо Клеман.
Жената разтвори едно друго ветрило.
— Това би могло да ви допадне. Кораб на нашия прославен военен флот. Виждате издутите от вятъра платна и статуетката на богинята на добродетелта.
— И името на кораба на носа — отбеляза Жан Марк приглушено.
— Даръл — изрече изненадано Жулиет. — Къде е той? Бихме искали да разговаряме с него.
— Кой ви праща? — Нана Сарпелие разтвори едно друго ветрило и взе да си вее с него, като примигваше съблазнително с дългите си мигли.
— Дамата в кулата — каза Жан Марк.
Продавачката на ветрила разтвори следващото си изделие.
— Трудно е да се повярва, че казвате истината.
— Откъде тогава бихме могли да знаем към кого можем да се обърнем? — попита Жулиет. — Трябва да разговаряме с Уилям Даръл.
— Не съществува никакъв Уилям Даръл. Името е събирателно. — Тя затвори ветрилото. — Но съществуват определени хора, които споделят вашия интерес към ветрилата и биха могли да ви помогнат. Дайте ми вашето послание.
— Трябва да попитам нещо кралицата, а вече нямам възможност да проникна в Тампл — каза Жулиет. — Вашата групи би трябвало да е в състояние да го стори.
— Рискуваме контакт само тогава, когато се отнася за някоя твърде важна работа.
— Дали ще изглеждат важни два милиона ливри, които ще се изсипят във вашите джобове за нашите общи цели?
Изражението на Нана Сарпелие не се промени.
— Прилична сума. За нея би могло да се говори.
— Кога?
— Не съм сигурна кога. Какво трябва да й се предаде?
— Един въпрос. — Жулиет се наклони напред. — Предайте й, че Жулиет би искала да знае кой е сложил предмета в скривалището. Името на човека. Името, чувате ли?
Продавачката на ветрила взе от Жан Марк изделието си с изображението на Тампл и му подаде онова, на което беше представен Дантон. После му протегна дланта си.
— Дайте ми няколко франка. — Тя сложи парите, които й даде Жан Марк, на таблата и се изправи. — Благодаря, гражданино: Дамата ще изпита завист и почуда, когато отвори моето варило.
— Кога? — настояваше Жулиет.
— В случай, че въобще решим да ви окажем помощ… — Нана Сарпелие вдигна високо таблата — ще ви уведомя. Оставете вашия адрес при Раймон.
— Раймон ли?
— Раймон Джордано, мъжът, който ви обслужваше. Той е собственик на кафенето и е наш човек.
Тя взе таблата и продължи да обикаля от маса на маса, като се спираше тук-там, усмихваше се и разменяше по някоя дума.
— Успяхме! — Жан Марк отпи глътка от виното си. — Сега значи трябва да чакаме!
Жулиет кимна и взе книжното ветрило е лика на Дантон.
— Просто ужасно! Мислиш ли, че наистина продава ветрила?
Жан Марк, който наблюдаваше Нана Сарпелие, потисна усмивката си.
— Да, и си докарва добри пари.
— Ала рисунките й са съвсем през пръсти и тя… — Жулиет погледна лицето на Жан Марк, после погледът й се стрелна към Нана, която се беше привела над дебелия господин, съпровождан от червенокосата проститутка. — Той купува от нея ветрило.
— Да. — Жан Марк отново отпи глътка вино. — Виждам.
— Мислиш ли, че също търси Уилям Даръл?
Жан Марк се усмихна дяволито.
— Не, мисля, че в ума му е само мисълта за сладострастни забавления в някое легло.
— А, това било значи. — Жулиет погледна с нов интерес към продавачката на ветрила. — Защо с нея, а не с червенокосата? Неговата придружителка изглежда много по-чаровна.