Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— В края на краищата, Ловецо, тези фигури от слонова кост може съвсем да не са идоли. Сега си спомням, че съм виждала у един от офицерите в гарнизона група от лисици и гъски, изработени по същия начин. А ето тук и нещо обвито в плат — то, изглежда, е част от вашите идоли.
Ловецът взе вързопчето, което девойката му подаде, и като го разтвори, намери вътре шахматна дъска. Подобно на фигурките тя беше голяма И богато инкрустирана с абанос и слонова кост. Като съпостави всичко това, Ловецът, макар и с известно съмнение, постепенно стигна до мнението на Джудит и най-после допусна, че мнимите идоли трябва да са просто необикновено изрязани фигурки за някоя неизвестна нему игра. Джудит бе достатъчно тактична да прояви най-голямо смирение при победата си. И по-късно нито веднъж дори не намекна за смешната грешка на своя гост.
Откриването на предназначението на тези тъй необикновени малки изображения най-после разреши въпроса за откупа. Всички бяха съгласни — а те познаваха слабостите и вкуса на индианците, че нищо не би могло да изкуши ирокезите повече от въпросните слонове. За щастие всички турове бяха запазени и тези четири животни с кули на гърба бяха определени да се предложат за откуп. Останалите фигурки, както и всички други части на шаха, щяха да се сложат настрана и да бъдат предложени само в краен случай.
Щом тия предварителни условия бяха установени, всичко освен определеното за откуп беше прибрано внимателно в сандъка и покривките бяха „натикани“ тъй, както тримата ги бяха намерили и много възможно бе в случай, че се завърнеше отново във владение на „замъка“ си, Хътър да преживее дните до края на своя живот, без да подозира дори за посегателството, извършено върху неговите тайни в сандъка. Повреденият пистолет бе единственото, което би спомогнало за разкриването на тайната. Но той бе поставен до другия и всичко беше натрупано върху тях както по-рано — като около половин дузина от пакетите на дъното останаха наразтваряни изобщо.
Когато привършиха с тази работа, тримата затвориха капака, заключиха ключалките и сетне върнаха ключа на старото му място — в чантата, откъдето беше взет.
Повече от час измина, докато решиха точно какво ще предприемат и подредиха всичко според реда на изваждането. Разговорът често секваше. И Джудит, изпитваща силно удоволствие в откритото, непресторено възхищение, с което честните очи на Ловеца се вглеждаха в красивото й лице, намери начини да продължи това занимание с умение, което сякаш е неразделна част от женската кокетност.
Изглежда, че Ловецът бе първият, който почувства колко много време бяха пропилели по този начин, и привлече вниманието на приятелите си към необходимостта да предприемат нещо, за да приведат в действие плана за откупа.
Чингачгук беше останал в спалнята на Хътър, където бяха наредени слоновете, за да се наслаждава на изображенията на тези толкова чудни и необичайни за него животни. Може би някакъв инстинкт му подсказваше, че оттеглянето му настрана би било по-приятно на останалите двама, защото Джудит не скриваше достатъчно грижливо своето предпочитание, а делауерът, сам влюбен, умееше да долавя признаците на това чувство.
— Хайде, Джудит! — каза Ловецът и стана, след като занимаването им със сандъка бе траяло много повече, отколкото бе предполагал. — Наистина е приятно да се говори с вас и да се подреждат всички тези неща, но дългът ни зове другаде. През всичкото това време Хари и баща ви, за да не споменаваме Хети…
Думите му внезапно бяха прекъснати, защото точно в този миг вън на площадката се чуха леки стъпки. Някаква човешка фигура затъмни входа и лицето на онази, за която току-що беше станало дума, изпъкна пред него.
Тихото възклицание, което се изтръгна от устата на Ловеца, и сдържаният писък на Джудит не бяха още заглъхнали, когато до Хети застана и млад индианец между петнадесет и седемнадесет години. И двамата бяха обути с мокасини и затова бяха влезли почти безшумно. Но макар да бяха пристигнали неочаквано, Ловецът не изгуби самообладание: първата мярка, която той взе, бе да предупреди приятеля си бързо на делауерски да не се показва в никакъв случай, но да бъде нащрек; втората — да приближи към вратата, за да разбере докъде се простираше опасността. Обаче с двамата не беше пристигнал никой друг. А простото приспособление във форма на сал, което се полюшваше във водата край „ковчега“, веднага му обясни по какъв начин Хети беше стигнала тук. Две сухи и следователно леки борови стъбла бяха свързани едно до друго е помощта на клинове и лико и върху тях грубо бе закрепена малка площадка от дялано кестеново дърво. Върху нея Хети беше седяла на един пън, докато младият ирокез беше гребал, за да движи този примитивен и бавен, но съвършено сигурен сал.