Триъгълникът на дракона

— „Изумително“ е слабо казано — рече Джак. — Знаех какво да очаквам, но да го видиш с очите си… — Гласът му заглъхна от вълнение и страхопочитание. Накрая той седна отново на мястото си и включи двигателя. — Струваше си разправията да дойдем дотук.

— Казах ти, че си струва.

Карън остана права, докато моторницата летеше към града, с развяваща се назад коса и порозовели бузи от вятъра. Фигурата й се очертаваше на фона на пръските, които се вдигаха покрай бордовете.

Джак я изучаваше с крайчеца на окото си. В пристанището на Наха беше прекарал един влудяващ час, през който едва успяха да наемат моторница. Американските бази по островите бяха вдигнати в пълна тревога заради китайците и морският трафик беше претоварен и хаотичен. Джак бе принуден да плати безбожна цена за еднодневния наем на лодката. За щастие беше взел кредитната си карта. И въпреки това, като гледаше Карън, нямаше как да не признае, че пътуването определено си струваше разправиите.

Когато наближиха първата пирамида, изключи двигателя и плъзна моторницата към нея. Карън седна на мястото си.

— Щом веднъж видиш града, как да не повярваш, че на тези острови някога са живели праисторически хора? — Тя обгърна с жест простиращите се около тях руини. — Не може да е дело на ранните полинезийци. Някой друг, по-древен народ е построил всичко това, както и останалите мегалитни обекти, открити из целия Пасифик — каналният град Нан Мадол, камъните Лате на Марианските острови, колосалната Грамада в Тонга.

— Щом този древен народ е бил толкова надарен, какво му се е случило?

Карън се замисли и очите й се ококориха.

— Не зная. Някакъв ужасен катаклизъм. Прадядо ми изучавал табличките на маите и вярвал, че някога в центъра на Пасифика е съществувал голям континент. Нарекъл го Му… според хавайското му наименование.

— Твоят прадядо ли?

— Полковник Чърчуърд. — Тя му се усмихна. — В уважаваните научни кръгове са го смятали за… е, за доста ексцентричен.

— Аха… — завъртя очи Джак.

Карън го изгледа с добре имитирана свирепост.

— Въпреки всички ексцентричности на прародителя ми сред жителите на тихоокеанските острови наистина много често се срещат митове за изгубен континент. Индианците от Централна и Южна Америка наричали тези изчезнали хора виракоча. На Малдивските острови били известни като Редин — местната дума за „древен народ“. Дори полинезийците говорят за Вакеа, древен учител, който пристигнал на грамаден кораб с огромни платна и гребци. Просто разказите из целия Пасифик са прекалено много, за да могат да се пренебрегнат току-така. А ето че сега разполагаме с още една следа. Потънал град, издигнал се отново от дъното.

— Но това е само един град, а не цял континент.

Карън поклати глава.

— Преди дванадесет хиляди години тези води са били с деветдесет метра по-плитки. Много от местата, които сега са под водата, са били суша.

— Все пак това не може да обясни изчезването на цял континент. Щяхме да знаем за съществуването му, дори да се намира на деветдесет метра под водата.