Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Подсмихна се. Дотук с романтиката.
14.
Под пълна пара
5 август, 09:15.
Мястото на катастрофата на Еър Форс 1, Централен Пасифик
Дейвид Спенглър бавно плъзна подводницата около стоманената основа на дълбоководната изследователска станция. Всеки от четирите метални крака на конструкцията бе здраво закрепен за океанското дъно с триметрови метални клинове. Рамката дори не трепна, когато първата секция от четиритонната станция се спусна върху платформата.
— Оттук всичко изглежда добре — обади се техникът от повърхността. — Как е положението долу?
Дейвид продължи наблюденията си. Лабораторията приличаше на широка двадесет метра поничка, поставена върху поднос на крака. Гмурна се под секцията, изви врат, за да се увери, че отсекът е поставен правилно, и включи предавателя.
— Всичко е наред. Перфектно кацане. Ще откача въжетата.
Дейвид завъртя подводницата и се насочи към четирите дебели кабела за спускане и поставяне на секцията на мястото й.
— Не е необходимо. Имаме добра видимост от роботите, командир. Екипът ни е тренирал подобна ситуация стотици пъти. Достатъчно е само да ни наблюдавате на място.
Увиснал над дъното, Дейвид гледаше как два ъгловати робота бавно пълзят напред, вдигайки облаци тиня зад себе си. Двойката, наречена Хюи и Дюи, се управляваше дистанционно от техниците на повърхността. Заеха се да застопорят секцията за основата й.
До утре щяха да спуснат и другите две секции, да ги закрепят една върху друга и да изпомпат водата от наводнените лаборатории. Планът беше да подадат налягане от една атмосфера, колкото беше налягането и на повърхността. Така учените щяха да се изкачват до кораба със собствената си подводница, без да е необходимо да минават през декомпресиращата камера.
Засега всичко вървеше добре. Дейвид трябваше да признае донякъде способностите на мексиканеца. След като под опашката му започна да пари, Кортес сам затегна режима. Може би все пак ученият заслужаваше да му се подхвърли някой и друг кокал. От вчера не беше престанал да му досажда с исканията си да разгледат кристалната колона по-отблизо. Може би е време да му направи това удоволствие.
След като направи последен оглед, Дейвид започна да кръжи във все по-разширяваща се спирала. На около петдесет метра от него беше гробището на Еър Форс 1. Много от частите му все още лежаха разпилени по дъното. В далечината се издигаха гигантските плосковърхи възвишения, а самите останки бяха заобиколени от гора от стълбове от лава. Дейвид не можеше да си представи по-негостоприемно място на Земята.
Увеличи скоростта и се понесе над мястото на катастрофата. В центъра от Дъното се извисяваше странният кристален обелиск. Спря „Персей“ сравнително далеч. Още изпитваше нервност при мисълта да се доближи прекалено много до гигантската структура, която бе показала такива странни свойства по време на спусканията на Къркланд. Дори от десет метра разстояние можеше да оцени размерите й. Върхът на колоната се губеше в мастиленочерните води далеч нагоре.
Увиснал на място, Дейвид насочи светлините по дължината на обелиска. Многостранната му повърхност сякаш поглъщаше светлината и я връщаше усилена десетократно. Несъмнено бе великолепен и ако шефът му бе прав, може би щеше да се окаже най-мощният енергиен източник на света.
Дейвид спазваше разстоянието. Използвайки тъчпада на видеомонитора си, той увеличи изображението. Драскотините по повърхността започнаха да оформят ред след ред малки фигурки и геометрични форми, които блестяха като сребро. Не можеше да повярва на очите си. Това бе писменост!
— Майната ти, Къркланд! — измърмори Дейвид.
— Какво беше това, сър?
— Нищо. Продължавайте работата по станцията!
Дейвид изключи предавателя. Трябваше да помисли. Джак Къркланд не бе споменал за надписи върху кристала в нито един от докладите си, но Дейвид знаеше, че е бил достатъчно близо, за да ги види. Не би могъл да ги пропусне. Сребристите символи направо сияеха върху кристалната повърхност. Защо бе премълчал? Какво е намислил? Какви други тайни пазеше Джак Къркланд? Дейвид стисна здраво лостовете. Всички инстинкти в него крещяха от подозрение.
Активира кодираната връзка с повърхността. Беше я инсталирал сам, след като се сблъска с известни трудности да разговаря по открития канал.
Заместникът му отговори моментално.
— Какво има, сър?
— Ролф, може би имаме проблем. Искам достъп до всички комуникационни връзки от и към „Дийп фатъм“ от времето на пристигането му тук.