Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Пуснах монетите, а ти ги глътна, мръсен кръвопиец такъв! — Тя подчертаваше всяка дума, като удряше с юмрук мястото, където би трябвало да се намира сърцето на машината.
ВСЕКИ ОПИТ ДА СЕ ОГРАБИ ИЛИ ДА СЕ РАЗРУШИ ТОВА УСТРОЙСТВО СЕ СМЯТА ЗА КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Напевният глас на машината беше превзет и навярно още повече вбесяваше Ив.
УСТРОЙСТВОТО Е СНАБДЕНО С КАМЕРА, КОЯТО Е ЗАПИСАЛА НОМЕРА НА ЗНАЧКАТА ВИ. ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС, МОЛЯ ПЪХНЕТЕ В СЪОТВЕТНИЯ ПРОЦЕП МОНЕТА ИЛИ КРЕДИТНИ ЖЕТОНИ. НЕ ПРАВЕТЕ ОПИТИ ДА ОГРАБИТЕ И РАЗРУШИТЕ МАШИНАТА.
— Добре, вече няма да се опитвам да те ограбя или да те разруша, скапан електронен крадецо, а ще го направя!
Понечи да изрита автомата с десния си крак, с който, както Рурк отлично знаеше, можеше да нанесе парализиращ удар. Преди да изпълни заканата си, той пристъпи към нея и я побутна встрани, при което тя загуби равновесие:
— Позволи на мен, лейтенант.
— Да не си посмял да дадеш още монети на това крадливо копеле! — сопна се тя и изсъска, като видя, че Рурк отказва да й се подчини.
— Предполагам, че искаш от любимите си шоколадчета — промърмори той. — Обядвала ли си?
— Разбира се… Да знаеш, че този мръсник ще продължи да краде, ако хората се подчиняват на капризите му.
— Скъпа Ив, това е само машина, която не притежава разум.
— Чувал ли си термина „изкуствен интелект“, умнико?
— Не се отнася за автомат за шоколадчета — отбеляза Рурк и натисна един бутон.
ИЗБРАХТЕ ПЕТДЕСЕТГРАМОВО ШОКОЛАДОВО ДЕСЕРТЧЕ „РОЯЛ ДРИЙМ“. ТОЗИ ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ СЪДЪРЖА ШЕЙСЕТ И ОСЕМ КАЛОРИИ, КАКТО И 2.1% МАЗНИНИ, СОЯ, СОЕВИ ПРОДУКТИ, СУХО МЛЯКО, ПОДСЛАДИТЕЛ И ЗАМЕСТИТЕЛ НА ШОКОЛАД.
— Прекрасна храна — промърмори Рурк.
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ ХРАНИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРОДУКТА СЕ НЕИЗВЕСТНИ, ОСВЕН ТОВА ТОЙ ПРЕДИЗВИКВА У ОТДЕЛНИ ЛИЦА РАЗДРАЗНЕНИЕ ИЛИ ЧУВСТВО ЗА БОДРОСТ. ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДОБЪР АПЕТИТ И ПРИЯТЕН ДЕН.
— Да го духаш! — процеди Ив и разкъса опаковката. — Пак са ми откраднали шоколадчетата, въпреки че ги бях прикрепила с безцветна лепенка отзад на автоготвача. Представи си, задигнаха ми две истински шоколадчета, не някое от глупавите десертчета, дето са чиста химия! Някой ме е проследил, но рано или късно ще го пипна и жив ще го одера! Да, ще го одера, но много бавно! — Но още с първата хапка настроението й се подобри. — Какво правиш тук?
— Любувам ти се. — Той не издържа, обгърна с длани лицето й и впи устни в нейните. — Господи, как ли съм живял без теб?
— Я престани! — Краката й се подкосиха от желанието, което забушува в кръвта й, но тя се изтръгна от прегръдките му и тревожно се огледа. Знаеше, че ако някой ги е забелязал, цяла седмица няма да се отърве от подигравките на колегите си. — Ела в канцеларията ми.
— С удоволствие, лейтенант.
В мига, когато се озоваха в тясното помещение, Рурк затвори вратата и още по-страстно целуна съпругата си.
— Престани, на работа съм — прошепна тя и усети как разумът й се замъглява.
— Знам, но ми позволи да те подържа в прегръдките си. — Той си помисли, че някой ден може би ще свикне с начина, по който любовта му към нея сякаш го сграбчва за гърлото, но засега не се очертаваше подобна възможност. Отдръпна се, прокара длани от раменете до китките й и промърмори: — Дано ми държи влага до довечера.
— Взимаш ми ума! — Ив тръсна глава, за да проясни съзнанието си. — Действаш по-възбуждащо от шоколадово десертче.
— Скъпа Ив, трогнат съм от комплимента.
— Признавам, че ми беше много приятно, но ми предстои важно съвещание и не бива да се размеквам. Защо си тук?
— За да ти купя шоколадче. — Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й. — Известно ли ти е, че Пийбоди и Макнаб са се сдърпали?
— Ненавиждам тази дума. Между тях се е случило нещо, както и предвиждах, а ти си най-големият виновник, задето даваш съвети на Макнаб. Изпратих Пийбоди в лечебницата да вземе успокоително и да полегне половин час.
— Попита ли я какво се е случило?
— Откъде накъде? Не съм я попитала и няма да го направя!
— Ив!
Тя долови упрека в гласа му и настръхна:
— Това тук е полицейско управление и си имаме достатъчно работа да разследваме убийства и да бдим за спазването на реда и закона. Според теб как трябва да постъпя, когато помощничката ми циври за глупости?
— Изслушай я — каза Рурк и я накара да занемее. — Колкото до целта на посещението ми, дойдох да ти съобщя, че ще вечерям с Магда Лейн и с нейните хора. Тя настояваше да присъстваш на вечерята, но й обясних, че си много заета. Предполагам, че ще се прибера рано.