Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Слабичкият и непретенциозен в своето старо кожено яке Енрико Ферми всеки ден пътуваше с жълто-пясъчния си шевролет до дъното на обраслия със зеленина каньон Омега. Там той извършваше опитите си върху бързите неутрони с помощта на водния бойлер. Групата от университета Пърдю, която беше построила реактора, се състоеше от Маршал Халоуей, Пърси Кинг, Реймър Шрайбър и Чарлс Бейкър. Те следваха като хипнотизирани напътствията на големия физик. Той от своя страна съвсем скромно и приятелски помагаше в техните опити и решаваше много от проблемите им с невероятна лекота. Единственото, което изискваше от тях, беше да не използват молив при изчисленията.
— Трябва да решавате задачите в главите си, да ги обмисляте добре и едва тогава да ги записвате! Служете си с писалка! Не искам да триете по листа и да оставяте следи!
Друга категория чужденци бяха представителите на Британската мисия. Ръководена най-напред от Джеймс Чадуик, а по-късно от Пиърлс, мисията включваше двадесетина видни физици, между които Ото Фриш (германският физик, който пръв, заедно със своята леля Лизе Майтнер, обясни ядрения разпад през 1939 г.), сър Джефри Тейлър, Уилям Пени и Клаус Фукс (който впоследствие се оказа един от най-важните атомни шпиони). Английските физици бяха зачислени към съществуващите групи (седмина от тях бяха експериментални физици, двама — експерти по електроника, петима работеха върху теоретичните проблеми, а други пет — по експлозивите). Между американци и англичани нямаше и сянка от неравнопоставеност нито в професионалните задачи, нито във всекидневния живот. Сътрудничеството беше пълно и приносът на англичаните — много съществен.
Професор Нилс Бор (псевдоним Никълъс Бейкър) заемаше особено място между чуждестранните учени. Прочутият датски учен пристигна в Лос Аламос заедно със сина си Ааге от Англия, където беше намерил убежище в края на 1943 г. Престоят в окупирания от нацистите Копенхаген беше станал опасен за Бор, тъй като майка му била еврейка. Датската съпротива, с помощта на английския Сикрет Сървис, успяла да го измъкне една нощ и да го прехвърли с малка рибарска лодка в Швеция. Три седмици по-късно той прелетя до Англия в бомбохранилището на един бомбардировач „Москито“ (кислородната маска, която му дали от Кралските въздушни сили, била малка за необикновено голямата глава на видния учен и Бор загубил съзнание по време на полета).
От Англия професор Бор пристигна в САЩ, за да помогне при проектирането на бомбата. Неговото появяване имаше силно стимулиращо въздействие, защото в лабораторията той намери много свои бивши студенти. Бор не беше натоварен с точно определени отговорности — той действаше като консултант и съветник на всички групи и им помагаше да решават особено възлови проблеми. Той пристигна в момент, когато погълнатите от чисто практически задачи учени бяха на път да пренебрегнат фундаменталната страна на своите изследвания. Присъствието на Бор даде тласък на изследователската работа и вдъхна кураж на по-младите физици.
Опенхаймер особено много уважаваше Бор и непрекъснато търсеше неговите съвети, но беше един от малкото, които разбираха езотеричния датчанин. Не само теориите и формулите на Бор надминаваха възможностите на средния физик, но и говорът му беше трудно разбираем. Неговото мънкане, безкрайно дългите изречения и изядените думи не подсказваха, че този почти нечленоразделно говорещ човек е всепризнат гений. Много от идеите му си останаха неразбрани докрай, особено мечтите му за световно сътрудничество в областта на атомната енергетика, с които той напразно се опитваше да заинтересува Рузвелт, Чърчил и други държавни мъже. Нилс Бор витаеше прекалено много в облаците.
Неговата разсеяност сериозно тревожеше генерал Гроувс и офицерите от службите за сигурност. Веднъж, докато Гроувс работеше в кабинета си във Вашингтон, от улицата долетели скърцания на спирачки, отчаяни клаксони и яростни викове на полицаи. Без дори да погледне през прозореца, генералът каза:
— Обзалагам се, че Нилс Бор ми идва на гости! — и позна.
Когато след малко прочутият му посетител си тръгна, Гроувс изпрати един офицер да го придружи при пресичането на улицата.
В началото двадесетте учени от Теоретичния отдел използваха само най-прости изчислителни машини. Модерните електронни компютри все още не съществуваха. С машините работеха някои от съпругите на членове на отдела — мисис Френкел, мисис Телър и мисис Броди, които бяха следвали математика — а също и военни оператори. Познатите методи бяха много бавни за сложните изчисления и задачата на Дик Файнман беше да измисля нови и по-бързи методи за изчисление. Това скоро му стана истинско хоби, но въпреки всичко простите изчислителни машини бяха прекалено бавни.