Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— На теория — вдигна вежда Бърк, навлизайки в духа на лекцията. (Водката беше доста добра всъщност.)
— Разбирате ли? Малкото момиче може да засилва люлката все повече, но само ако уцелва идеалния момент всеки път. Трябва да е в ритъм с естествената честота на люлката. Ако тласне люлката предварително, ще подейства като спирачка и ще отнеме енергия от системата, вместо да добави още. — Чеплак направи пауза и сви устни. — Ако тласне твърде рано, един вид встрани от центъра, ще наруши естествената честота на люлката и ще попречи на гладката й осцилация. Затова казваме, че люлката има само една резонансна честота.
— Разбрах.
— Така! Всеки път момичето добавя по малко енергия в точния момент и на точното място, да?
Бърк кимна.
— Тесла е направил същото! Усилил е резонансната честота на осцилираща система. Точно като малкото момиче с люлката той прибавя точно изчислени количества енергия към система в осцилация. Само че в неговия случай системата е електромагнитна и целта е да се получи повече енергия. — Чеплак се усмихна. — Почти всички ключови изобретения на маестрото се основават на това.
Чеплак си сипа още една водка и я изпи на екс.
— През втората половина от живота си маестрото работи върху безжичното предаване на електрическа енергия. Търси начин да черпи свободна енергия, използвайки резонансната честота на Земята.
— Земята има резонансна честота?
Чеплак кимна.
— Логично е. Земята е пакет от различни енергии. — Започна да ги изброява на пръсти. — Термална енергия от ядрото. Гравитация. Плюс гравитационното притегляне на Луната. Геомагнитни сили. Соларна енергия от Слънцето. Гама-лъчи от космоса. Кинетична енергия — Земята се върти около Слънцето и около собствената си ос.
Бърк кимна.
— С други думи, Майката Земя е кълбо от енергии. Тесла е вярвал, а може и да го е доказал, че Земята има своя собствена естествена резонансна енергия. Че Земята генерира „стоящи“ или „стационарни“ вълни, вълни, които не се разпространяват, не се движат. Като всички други вълни и те са форма на енергия, да? И маестрото вярвал, че ако забиеш прът от проводим метал в земята, можеш да уловиш тази енергия.
— Добре.
— Маестрото смятал, че може да привлече тази енергия, да я увеличи и после да я прати по целия свят, до всички хора, без помощта на далекопроводи.
— И как е смятал да го направи? — попита Бърк.
Чеплак се ухили доволно. После махна към снимката с чудатата кула.
— С помощта на усилващия предавател! Улавя стоящите вълни на Земята и усилва енергията им чрез добавка на малки дози енергия в подходящия момент.
— Но откъде идват тези малки дози енергия?
Чеплак вдигна рамене.
— От обикновени източници — генератори на въглища или водна тяга. Работата е там, че маестрото е знаел как да прехване енергия от Земята и да я усили — по съвсем същия начин като момичето, което тласка люлката!
Бърк се замисли, после се обърна и кимна към полицата над камината.
— Кулата Уордънклиф — там е трябвало да бъде предавателят, така ли?
— Именно! — грейна Чеплак. — Построил кулата, след като години наред експериментирал в Колорадо, където имал много по-малка и по-проста кула. В Колорадо Спрингс той произвеждал страховити светкавици и електрическите заряди се простирали на километри около кулата му. Крушките светели дори когато били изключени! От металните подкови на конете изскачали искри! Около комините на къщите лумвали разряди на електрическа енергия!
— Мили Боже! — възкликна Бърк.
— Не! Не бил Бог, а Тесла! — Старецът се хилеше от ухо до ухо, а очите му грееха при мисълта за футуристичната сцена в стария Колорадо, която беше описал току-що. После се изкашля и се протегна. — Гладен ли си? Да хапнем нещо, а? Мисля си за грандхотела. Ти черпиш.
29.
По предложение на Чеплак тръгнаха пеша.
— Само три километра е. Тъкмо ще ни се отвори апетитът.
Бърк кимна. Умът му беше другаде. Мислеше си, че в ресторанта ще е скъпо, че трябва да промени самолетната си резервация, че пътуването до езерото Блед най-вероятно е било загуба на време и пари. Как уроците на Чеплак по физика и история щяха да му помогнат да намери Джак Уилсън?