Танцуващият с духове

Бърк поклати глава.

— Представете си камък и езеро — инструктира го Чеплак. — Хвърляте камъка в езерото и какво става? Образуват се вълнички във всички посоки. Какво представляват тези вълни?

— Аз…

— Енергия — каза Чеплак. — В нашия случай при съприкосновението си с водата камъкът създава кинетична енергия. Нещо, което можем да видим с очите си. Водата е спокойна, после камъкът цопва в нея, енергията се разлива концентрично от центъра и губи постепенно силата си по посока на брега. Дотук ясно ли е?

Бърк кимна.

— Така. Електромагнитният спектър е съставен изцяло от вълни. Изцяло! Рентгенови лъчи, гама-лъчи, микровълни, радиовълни, инфрачервени вълни, светлинни вълни — всички те са форма на енергия. Да?

Бърк кимна.

— А сега внимавайте, господин Математика за поети! Ще ви върна към квантовата теория.

Бърк отново изгуби нишката.

— Няма страшно — побърза да го успокои старецът. — Само едно нещо, без подробности. Според квантовата теория всичко е вълни. Енергията? Вълни, естествено. Но не само тя, а и материята. Материята е вълни. — Лицето му се набръчка в усмивка. — Е, не точно вълни. Вълни и частици — така да се каже вълно-частици.

Бърк посегна към водката и Чеплак го погледна одобрително.

— Алкохолът може да помогне, да. Вижте тази маса — продължи по същество той. — Тя изглежда солидна. — Удари с длани по масата толкова силно, че чашата му за кафе издрънча. — Наистина е солидна. Но вътре в молекулите на масата електроните са в постоянно движение — затова ние знаем, че масата има резонансна честота.

— Аз бях дотук — заяви Бърк.

Чеплак долепи длани отново.

— Просто ме изслушайте. Ще стане по-ясно. — Пое си дълбоко дъх. — Всеки предмет си има специфична резонансна честота. Приведете един предмет в движение и той започва да вибрира в своята специфична честота.

— Като камертона — каза Бърк. — Удряш го и…

— Да! Именно! Същото важи за камъните, мостовете, стъклото, стените. За всичко! Въздействаш ли им по нужния начин — удар с бухалка например — и започват да вибрират. Иначе казано, осцилират на собствената си честота.

— Добре — каза Бърк. — Схванах го.

— Във физиката честотата е равна на броя на вълните в секунда, да?

Бърк кимна.

— А сега за резонансната честота — каза Чеплак и се изкашля. — Тук ще ви дам класическия пример. Детската люлка. Това е система с единична резонансна честота.

Преди Бърк да казал каквото и да било, Чеплак вдигна ръка.

— Ще обясня! Люлката е един вид махало, нали?

Бърк кимна.

— Добре, да предположим, че един мъж засилва люлката. Залюлява се нагоре. Връща се обратно. Пак се залюлява нагоре… но вече не толкова високо. Енергията се разпръсква и залюляванията стават все по-слаби. Дотук ясно ли е?

Бърк кимна.

— Така! А сега си представете, че мъжът си тръгва, а люлката се залюлява от сестрата на детето. Но тя не е толкова силна и не може да я залюлее като мъжа. Говорим за дете, нали така. Въпреки това обаче, ако сестричката приложи сила в подходящия момент, люлката се залюлява все по-високо и по-високо. Дори по-високо, отколкото при по-силния, но единичен тласък на мъжа. Защото дори слабият тласък добавя още към енергията в системата. Ние казваме, че добавя амплитуда. На теория люлката може да достигне скоростта на превъртане и тогава — сбогом, малко братче.