Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Вървеше след стареца по стръмна пътека, която лъкатушеше през горист склон, и мокасините му се пързаляха по отъпкания сняг. Чеплак стъпваше живо и уверено като планинска коза, екипиран със здрави ботуши и бастун. Боровете край тях тежаха от сняг, бодливите им клони шумоляха на вятъра. Небето се ширеше безоблачно, въздухът беше студен и чист. Бърк възприемаше всичко това с окото на фотограф.
Чеплак спря и се обърна.
— Ще се върна към Уордънклиф — каза той, — но първо — за резонанса, или, ако използваме друга дума, за вибрациите. Те могат да бъдат разрушителни, да?
— Ами — вметна Бърк — при земетресение…
— Да. Голямо освобождаване на енергия. Също като камъка във водата и сеизмичните вълни се разпространяват от епицентър. Усещал ли си земетресение?
— В Калифорния.
— Значи знаеш — усещал си осцилацията на земята под краката си. Земята потръпва, нали така?
Бърк кимна.
— Ако трусът е твърде силен, ако осцилацията е прекалено голяма, сградите не могат да я понесат. Срутват се. Скалите се пропукват и рушат. — Чеплак спря да махне изсъхнал клон, който запречваше пътеката. — Важно е да се помни, че резонансът може да бъде разрушителен. Друг пример е този за оперната певица и кристалната чаша. Това всички го знаят. Певица със силен глас изпява висок тон, задържа го и чашата се пръска. Защо?
— Така и не можах да го разбера — каза Бърк, ускорил крачка, за да не изостава от пъргавото старче.
— Вече ти казах — звукът е вълна, звукът е енергия. Сигурно ти се е случвало да си седиш пиян и да прокараш мокър пръст по ръба на чашата. И тя пее — като будистки монах! Оммммм. — Чеплак се изкиска. — Да кажем, че тонът на чашата, нейната естествена резонансна честота, е равен на тона фа. Дебелата дама изпява същата нота и ако гласът й е достатъчно силен, чашата започва да вибрира. И ако звукът е достатъчно силен, ако стимулацията на атомите е достатъчно силна — тогава бум! Чашата се чупи. — Старецът вдигна пръст. — Карузо го е правил много пъти. Също Бриджит Нилсен — сопрано. Когато записвала в студио, я молели да се отдалечи от микрофона. Защо? Защото чупела стъклата на прозорците. Веднъж пръснала дори скъпоценен камък! Изумруд беше май. Е, защо се чупи стъклото?
— Заради вибрациите — отговори Бърк.
— Да. Когато звукът на гласа създаде вибрация, която е същата като естествената резонансна честота на стъклото, осцилацията се усилва — да? Стъклото така или иначе е склонно да вибрира на тази честота, започва да вибрира, ти му даваш допълнителен тласък със звуковата вълна… — той плесна с ръце —… и структурата му започва да се разпада. Звучи откачено, че звукът може да счупи нещо толкова солидно като стъклото, но винаги помни, че „солидността“ е илюзорна. Стъклото представлява вълни и частици като всичко останало. Раздвижиш ли тези вълни твърде бързо, стимулираш ли атомите твърде силно, стъклото се чупи. Структурата се срива.
Бърк кимна, докато Чеплак отместваше няколко надвиснали клона, за да отвори проход към тясно шосе. Все още бяха на трийсетина метра над езерото. От комините на грандхотела се издигаше дим.
— Стигаме до втория христоматиен пример за разрушителната природа на резонанса — продължи Чеплак. — Когато минават по мост, войниците не маршируват. Защо? Защото ако маршируват, ако набиват крак в ритъм, мостът може да падне.
— И това съм го чувал.
— Манчестър, Англия, 1831-ва — каза Чеплак. — Висящ мост. Войниците маршируват в крак. Мостът започва да се тресе. Войниците не разбират от физика и продължават да маршируват. И в следващия момент — Чеплак вдигна ръце и ги спусна рязко — всички пропадат. След инцидента в Манчестър резонансът влиза в учебниците по военно дело, а примерът става популярен и сред широката публика. — Той почука с пръст по челото си. — Разрушителната сила на резонанса. След Манчестър войниците си знаят, че стигнат ли до мост — край на маршировката. Иначе може да не стигнат до другия му край.
— Ъхъ.
— Чувал ли си легендата за Йерихон? — попита Чеплак.
— Стените, които се сринали.
— Но защо?
— Иисус Навин… — започна Бърк.
— … надул тръба! — довърши победоносно Чеплак. — Надул рог. Стените на Йерихон се сринали заради звук. Разрушителната сила на резонанса!
— Да.
— Добре, да се върнем тогава на Уордънклиф. Началото на двайсети век. Тесла влиза в сътрудничество с Дж. П. Морган — може би най-богатия човек по онова време. Морган си мислел, че Уордънклиф е радиокула, че това строи Тесла. Защото Тесла е изобретил и радиото.