Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- на соя аи у*п> пиле във вино, ако не грешах. Умирах от глад.
- Добър апетит, господин Грей, Ана - пожела ни госпожа Джоунс и ни остави.
Крисчън донесе бутилка бяло вино от хладилника и докато се хранехме, ми разказа, че много напредвал с усъвършенстването на мобилен телефон, захранван със слънчева енергия. Проектът го въодушевяваше и вълнуваше и аз разбрах, че не целият му ден е бил отвратителен.
Попитах го за имотите му. Той се захили и се оказа, че имал апартаменти само в Ню Йорк, Аспен и „Ескала“. Нищо друго. Когато свършихме, взех чиниите и ги занесох в мивката.
- Остави ги. Гейл ще се оправи - каза той.
Обърнах се и го погледнах. Наблюдаваше ме напрегнато. Дали изобщо щях да свикна с това някой да чисти след мен?
- Е, след като вече сте по-кротка, госпожице Стийл, искате ли да поговорим за днес?
- Май ти си по-кроткият. Явно ме бива да те укротявам.
- Да ме укротяваш ли?! - весело изсумтя той и след като кимнах, се намръщи, сякаш размишляваше над думите ми. - Да. Може би имаш право, Анастейжа.
- Ти се оказа прав за Джак - казах, вече сериозна, и се надвесих над кухненския остров, за да проследя реакцията му. Лицето му се напрегна и погледът му стана суров.
- Да не се е опитал да ти направи нещо?! - прошепна той със смъртоносно студен глас.
Поклатих глава, за да го успокоя.
г
- Не, и няма да се опита, Крисчън. Днес му казах, че съм твоя приятелка, и той веднага премина в отстъпление.
- Сигурна ли си? Мога да го уволня този скапаняк - продължи да се въси Крисчън.
Въздъхнах, окуражена от чашата вино.
- Наистина трябва да ме оставиш сама да водя своите битки. Не можеш все да се опитваш да ме предпазваш. Потискащо е, Крисчън. Никога няма да успея с твоите постоянни намеси. Имам нужда от известна свобода. Самата аз не бих си и помислила да се меся в твоята работа.
Той запримигва.
- Искам само да си в безопасност, Анастейжа. Ако нещо се случи с теб, аз... - И млъкна.
- Знам и разбирам защо толкова се стремиш да ме предпазваш. И това отчасти ми харесва. Но за да имаме надежда за съвместно бъдеще, трябва да ми имаш доверие, да вярваш на моята преценка. Да, понякога ще бъркам - ще допускам грешки, обаче трябва да се уча от тях.
Той се взираше в мен тревожно и това ме подтикна да заобиколя кухненския остров и да отида при него. Застанах между краката му, както беше седнал на столчето, хванах ръцете му, накарах го да ме прегърне и поставих длани под раменете му.
- Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива. Нямам нужда да връхлиташ на бял кон, за да ме спасяваш. Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно... трябва да се научиш да не го правиш. - Протегнах ръка и го погалих по лицето, докато ме гледаше с разширени очи. - И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб - прибавих тихо.
Крисчън изненадано ахна.
- Наистина ли?
-Да.
- Но ти не ме познаваш - намръщи се Крисчън и гласът му ненадейно прозвуча задавено и паникьосано, съвсем не в стила на господин Петдесет нюанса.
- Достатъчно те познавам, Крисчън. Каквото и да ми кажеш за себе си, няма да ме уплашиш и да ме пропъдиш. - Нежно прокарах пръсти по бузата му. Изражението му от тревожно стана колебливо. - Но само ако ми дадеш малко повече свобода - прибавих умолително.
- Опитвам се, Анастейжа. Не можех просто да стоя със скръстени ръце и да те оставя да заминеш за Ню Йорк с онзи... скапа-няк. Той има обезпокояваща репутация. Нито една от асистент-ките му не се е задържала на работа за повече от три месеца и после не е останала в компанията. Не искам и с теб да се случи така. - Въздъхна. - Не искам да ти се случи нещо лошо. Дори самата мисъл, че може да те наранят... ме изпълва с ужас. Не мога да ти обещая, че няма да се намесвам, не и ако смятам, че може да пострадаш. - Замълча за миг и дълбоко си пое дъх. - Обичам те, Анастейжа. Ще направя всичко по силите си, за да те пазя. Не мога да си представя живота си без теб.
„Мама му стара“. Богинята в мен, моето подсъзнание и аз зяпнахме смаяно господин Петдесет нюанса.
Две думички. Светът ми застина неподвижно, наклони се и после се завъртя на нова ос. Наслаждавах се на мига, вперила поглед в искрените му красиви сиви очи.
- И аз те обичам, Крисчън. - Наведох се и го целунах. Целувката ни ставаше все по-страстна.
Незабелязано влезлият Тейлър се прокашля. Крисчън се отдръпна, напрегнато вторачен в мен, и се изправи, като ме прегръщаше с една ръка през кръста.
- Какво има, Тейлър?
- Госпожа Линкълн се качва, сър.
- Моля?!
Тейлър извинително сви рамене. Крисчън въздъхна тежко и поклати глава.