Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Е, сега ще стане интересно - измърмори и ми се ухили примирено.
Защо тази проклета жена не ни оставеше на мира?!
12.
- Разговаря ли с нея днес? - попитах Крисчън, докато чакахме госпожа Робинсън.
-Да.
- И какво й каза?
- Че не искаш да се виждаш с нея и че разбирам мотивите ти. И че не ми е приятно да ми диша във врата. - Лицето му не издаваше нищо.
„Уф, добре“.
- А тя какво ти отговори?
- Заобиколи въпроса така, както може само тя. - Той стисна устни.
- Според теб защо идва?
- Нямам представа.
Тейлър се появи отново и обяви пристигането й:
- Госпожа Линкълн.
Ето я и нея... Защо беше толкова привлекателна, по дяволите? Носеше изцяло черен тоалет: тесни дънки, риза, която подчертаваше перфектната й фигура, и нимб от лъскава светла коса.
Крисчън ме притегли към себе си и каза озадачено:
- Елена?
Тя ме зяпна смаяно, после каза:
- Извинявай, Крисчън. Не знаех, че имаш компания. Днес е понеделник - прибави, като че ли това обясняваше появата й.
- Приятелката ми - вместо обяснение отвърна той, наклони глава настрани и й се усмихна хладно.
На лицето й бавно плъзна сияйна усмивка, насочена изцяло към него. Това започваше да ме дразни.
- Разбира се. Здравейте, Анастейжа. Не знаех, че ще сте тук. Знам, че не желаете да разговаряте с мен, и го приемам.
- Нима? - вторачена в нея, се троснах аз, с което изненадах и трима ни. Тя се понамръщи.
- Да, всичко ми е ясно. Не съм тук да се срещна с вас. Както казах, Крисчън рядко има компания през седмицата. - Замълча за миг. - Имам проблем и трябва да го обсъдя с Крисчън.
- О? - Той се изправи. - Искаш ли нещо за пиене?
- Да, благодаря.
Крисчън й донесе чаша, докато ние стояхме неловко и се зяпахме една друга. Тя въртеше големия сребърен пръстен на средния си пръст, а аз не знаех къде да гледам. Накрая ми се усмихна нервно, отиде при кухненския остров и седна на столчето в края. Очевидно познаваше добре апартамента и се чувстваше в свои води.
Трябваше ли да остана? Или да си тръгна? „Уф, колко е трудно!“ Подсъзнанието ми й се мръщеше с възможно най-враждеб-ната си хищна физиономия.
Искаше ми се да й кажа страшно много неща и нито едно от тях нямаше да й е приятно. Обаче беше приятелка на Крисчън -единствената му приятелка, - а и въпреки цялата си омраза към нея по принцип съм любезна. Реших да остана и колкото може по-грациозно се настаних на освободеното от Крисчън място. Той ни наля вино и седна между нас. Дали усещаше колко е странна тази ситуация?
- Какво се е случило? - попита Крисчън.
Елена ме погледна нервно. Той се пресегна и ме хвана за ръка.
- С Анастейжа вече сме заедно - отговори на безмълвния й въпрос и стисна ръката ми. Изчервих се и подсъзнанието ми за-ряза хищната си физиономия и му отправи грейнала усмивка.
Лицето на Елена омекна, сякаш тя се радваше за него. Наистина се радваше за него. О, изобщо не разбирах тази жена и се чувствах неловко и нервно в нейно присъствие.
Тя дълбоко си пое дъх и се намести на ръба на столчето. Изглеждаше ядосана. Пак започна да върти нервно големия сребърен пръстен на средния си пръст.
Какво й ставаше? Заради моето присъствие ли беше? Такова въздействие ли й оказвах? Защото и аз се чувствах по същия начин - не исках да е тук. Елена вдигна глава и погледна Крисчън право в очите.
- Шантажират ме.
Изобщо не бях очаквала такова нещо. Крисчън се вцепени. Дали някой беше открил склонността й да бие и чука непълнолетни момчета? Потиснах отвращението си и ми хрумна, че винаги идва видовден. Подсъзнанието ми потри ръце с неприкрита радост. „А така“.
- Как? - попита Крисчън и в гласа му ясно долових ужас.
Тя бръкна в огромната си маркова кожена чанта, извади някакъв лист и му го подаде.
- Остави го на масата и го разгъни. - Крисчън посочи плота с брадичка.
- Не искаш да го докоснеш ли?
- Да. Заради отпечатъците.
- Знаеш, че не мога да го занеса в полицията.
Защо слушах всичко това? Дали Елена чукаше някое друго нещастно момче?
Тя разгъна листа и Крисчън се наведе да го прочете.
- Искат само пет хиляди долара - отбеляза почти разсеяно. -Имаш ли представа кой може да е? Някой от общността?
-Не.
- Линк?
„Линк? Кой е пък този?“
- Какво?! След толкова време?! Едва ли - изсумтя госпожа Робинсън.
- Айзък знае ли?
- Не съм му казала.
„Кой е Айзък?“
- Смятам, че той трябва да знае - заяви Крисчън. Тя поклати глава и сега вече се почувствах като натрапница. Не исках да ги слушам. Опитах се да издърпам ръката си от ръката на Крисчън, но той само я стисна по-силно и се обърна да ме погледне.