Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Какво има?
- Уморена съм. Мисля да си лягам.
Крисчън впери поглед в очите ми. Какво търсеше? Неодобрение ли? Съгласие? Враждебност? Наложих си да си придам колкото може по-безизразен вид.
- Добре - каза той. - Няма да се бавя.
Пусна ръката ми и аз се изправих. Елена ме наблюдаваше предпазливо. Стиснах устни и отвърнах на погледа й, без да издавам нищо.
- Лека нощ, Анастейжа - каза тя и дори ми се усмихна.
- Лека нощ - отговорих. Гласът ми прозвуча студено. Обърнах се и си тръгнах. Не издържах на това напрежение. Докато се отдалечавах, те продължиха разговора си.
- Едва ли мога да направя нещо, Елена - каза Крисчън. - Ако е въпрос за пари... Мога да помоля Уелч да разследва случая.
- Не, Крисчън, просто исках да споделя с теб - отвърна тя.
На излизане от стаята я чух да казва:
- Изглеждаш щастлив.
- Да, щастлив съм - потвърди Крисчън.
- Заслужаваш го.
- Ще ми се да беше вярно.
- Крисчън - смъмри го Елена.
Спрях и напрегнато се заслушах. Не можах да се сдържа.
- Тя знае ли колко отрицателно се възприемаш? За всичките ти проблеми?
- Тя ме познава по-добре от всеки друг.
- О! Тези думи ми причиняват болка.
- Но е самата истина, Елена. С нея няма нужда да си играем игрички. И ти казвам сериозно, остави я на мира.
- Какъв й е проблемът?
- Ти. Това, което бяхме с теб. Което правихме. Тя не го разбира.
- Накарай я да го разбере.
- Това е минало, Елена, и защо да я покварявам с нашата извратена връзка? Тя е добра, мила и невинна и по някакво чудо ме обича.
- Не е чудо, Крисчън - въздъхна госпожа Робинсън. - Имай малко вяра в себе си. Ти наистина си добра партия. Често съм ти го казвала. А тя е прелестна. Силна. Достойна за теб.
Не чух неговия отговор. Значи съм била силна, така ли? Определено не се чувствах силна.
- Не ти ли липсва? - продължи Елена.
-Кое?
- Залата ти за игри.
Затаих дъх.
- Това не е твоя работа - отряза я Крисчън.
„Опа“.
- Извинявай - каза според мен лицемерно Елена.
- Знаеш ли, по-добре си върви. И моля те, обаждай се, преди да идваш тук.
- Съжалявам, Крисчън - каза тя и гласът й показваше, че този път е искрена. - Откога сме толкова докачливи?
- Елена, с теб поддържаме делови отношения, които са адски изгодни и за двамата. Хайде да не ги разваляме. Каквото и да е имало между нас, то е минало. Анастейжа е моето бъдеще и нямам намерение да го застраша по какъвто и да е начин, затова стига с тези идиотщини.
„Неговото бъдеще!“
- Ясно.
- Виж, съжалявам, че имаш неприятности. Може би трябва да им откажеш. - Гласът му звучеше по-меко.
- Не искам да те изгубя, Крисчън.
- Аз не съм твой, че да ме изгубиш, Елена.
- Нямах предвид това.
- А какво имаше предвид? - рязко попита Крисчън. Беше ядосан.
- Виж, не искам да се караме. Твоето приятелство означава много за мен. Няма да закачам Анастейжа. Но ще съм на разположение, ако имаш нужда от мен. Винаги.
- Анастейжа си мисли, че сме се срещали миналата събота. Ти ми се обади и това беше всичко. Защо си я излъгала?
- Исках да знае колко беше разстроен, когато те напусна. Не исках да ти причинява болка.
- Тя знае. Аз й казах. Стига си се месила. Честно, направо си като някоя квачка - вече по-примирително рече Крисчън и Елена се засмя, но долових в смеха й тъжни нотки.
- Знам. Извинявай. Просто се тревожа за теб. Никога не съм смятала, че ще се влюбиш, Крисчън. И страшно се радвам за теб. Но няма да го понеса, ако тя ти причини болка.
- Ще рискувам - отряза я той. - Сигурна ли си, че не искаш Уелч да се поразрови?
Тя тежко въздъхна.
- Може би няма да е излишно.
- Добре. Утре сутринта ще му се обадя.
Двамата продължиха да се препират в опит да разчепкат проблема. Наистина изглеждаха като стари приятели, както твърдеше Крисчън. Просто приятели. И тя се безпокоеше за него -може би прекалено. Е, ако човек го познаваше, как нямаше да се безпокои?
- Благодаря, Крисчън. И извинявай. Не исках да се натрапвам. Ще си вървя. Другия път ще се обадя.
- Добре.
„Отива си! Мамка му!“ Тичешком стигнах до спалнята на Крисчън и седнах на леглото. Той влезе след няколко минути.
- Отиде си - каза предпазливо. Следеше реакцията ми.
Погледнах го и се опитах да формулирам въпроса си.
- Ще ми разкажеш ли за нея? Опитвам се да разбера защо смяташ, че ти е помогнала. - Замълчах за миг и внимателно обмислих следващото си изречение. - Мразя я, Крисчън. Според мен тя ти е причинила ужасна вреда. Ти нямаш приятели. Тя ли ги е отблъсквала от теб?
Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.