Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Защо питаш за нея? Имахме много продължителна връзка, тя често ме скъсваше от бой и съм я чукал по всевъзможни начини, които даже не можеш да си представиш. Точка.
Пребледнях. Мамка му, много беше разгневен - на мен. Зап-римигвах.
- Защо си толкова ядосан?
- Защото с всички тия дивотии е свършено! - извика той, гледаше ме яростно. После въздъхна сърдито и поклати глава.
Забих поглед в сплетените си в скута ми пръсти. Просто исках да разбера.
Крисчън седна до мен и попита уморено:
- Какво искаш да знаеш?
- Няма нужда да ми казваш. Не исках да ти се натрапвам.
-Не е това, Анастейжа. Не ми се говори за тези дивотии. Години наред живях изолиран, нищо не можеше да ми въздейства и не се налагаше да се оправдавам пред никого. И винаги съм можел да споделям с нея. А сега миналото и бъдещето ми се сблъскват по начин, който никога не съм смятал за възможен.
Погледнах го. Той се взираше в мен с разширени очи.
- Никога не съм си мислил, че имам бъдеще с някого, Анастейжа. Ти ми даде надежда и ме накара да се замисля за всякакви възможности. - Крисчън млъкна.
- Аз ви подслушах - прошепнах му и се вторачих в ръцете си.
- Какво? Разговора ни ли?
-Да.
- И? - примирено попита той.
- Тя е загрижена за теб.
- Да, така е. В известен смисъл и аз съм загрижен за нея, обаче това няма нищо общо с чувствата ми към теб. Ако имаш предвид това.
- Не съм ревнива. - Заболя ме, че си го е помислил - а може би всъщност ревнувах? Мамка му. Може би тъкмо това беше проблемът. - Ти не я обичаш - промълвих.
Крисчън отново въздъхна. Наистина беше бесен.
- Много отдавна си мислех, че я обичам - каза през зъби. „О!“
- Когато бяхме в Джорджия... ти ми каза, че не я обичаш.
- Вярно е.
Намръщих се.
- Защото вече обичах теб, Анастейжа - каза Крисчън. - Ти си единственият човек, за когото съм готов да отида на края на света.
„О, божичко!“ Не разбирах. Тогава той все още искаше да съм му подчинена. Намръщих се още по-силно.
- Чувствата, които изпитвам към теб, са различни от всичко, което съм изпитвал към Елена - прибави Крисчън вместо обяснение.
- Кога го разбра?
Той сви рамене.
- По ирония на съдбата ми го посочи тъкмо Елена. Тя ме насърчи да дойда в Джорджия.
„Знаех си!“ Знаех го още в Савана. Погледнах го озадачено.
Как трябваше да разбирам всичко това? Може би тя беше на моя страна и просто се тревожеше, че ще му причиня болка? Дори самата мисъл за това беше мъчителна. Никога нямаше да искам да го нараня. Тя имаше право - бяха му причинили достатъчно болка.
Може пък госпожа Робинсън да не бе толкова лоша. Поклатих шава. Не исках да приема връзката му с нея. Не я одобрявах. Да, ето я причината. Тази отвратителна личност беше измъчвана едно уязвимо момче, беше му отнела, ограбила беше юношеството му, каквото и да твърдеше той.
- Желаеше ли я? Като по-млад.
-Да.
„О!“
Тя ме научи на страшно много неща. Научи ме да вярвам в тебе си.
„О!“
Само че те е скъсвала от бой.
Той се усмихна нежно.
- Да, вярно е.
И това ти харесваше, така ли?
- Навремето — да.
- Толкова много, че си поискал да го правиш и с други ли?
Очите му бяха страшно сериозни.
-Да.
- Тя ли ти помогна с това?
-Да.
- Беше ли ти подчинена?
-Да.
„Мама му стара!“
- Очакваш ли да я харесвам? — Гласът ми прозвуча неуверено и горчиво.
- Не. Макар че това би направило живота ми много по-лесен -уморено призна Крисчън. - Обаче разбирам твоята сдържаност.
- Сдържаност ли?! Божичко, Крисчън - ако ставаше дума за сина ти, как щеше да се чувстваш?
Той запримигва, като че ли не разбираше въпроса. После се намръщи.
- Не бях длъжен да остана с нея. И този избор направих сам, Анастейжа.
Така нямаше да стигна доникъде.
- Кой е Линк?
- Бившият й мъж.
- Линкълн Тимбър ли?
- Същият.
- А Айзък?
- Сегашният й подчинен.
„О, не!“
- Той е двайсет и пет годишен, Анастейжа. Вече е достатъчно голям. И е с нея напълно доброволно - побърза да прибави Крисчън, след като вярно разчете отвратената ми физиономия.
- На твоята възраст - прошепнах.
- Виж, Анастейжа, както казах и на нея, тя е част от миналото ми. Ти си моето бъдеще. Не й позволявай да застане между нас, моля те. И честно казано, тази тема ми омръзна. Отивам да поработя. - Изправи се и ме погледна. - Остави това. Моля те.
Упорито се вторачих в него.
- А, за малко да забравя - каза Крисчън. - Докараха колата ти един ден по-рано. В гаража е. Ключът е в Тейлър.
Хей... Саабът ли?
- Може ли утре да отида на работа с нея?