Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- В колко часа затварят сградата?
- Охраната е тук до единайсет.
- Добре. - Усмихнах се и подсъзнанието ми се отпусна на креслото си, облекчено, че не сме сами. Изключих компютъра, взех си чантата и се изправих.
- Значи го харесваш? Приятеля си, имам предвид?
- Обичам го - отвърнах, като го гледах право в очите.
- Ясно. - Джак се намръщи и стана от бюрото ми. - Как се казва?
Изчервих се.
- Грей. Крисчън Грей.
Джак зяпна.
- Най-богатият ерген в Сиатъл?! Този Крисчън Грей ли?
- Да. Същият. - Да, този Крисчън Грей, твоят бъдещ шеф, който ще те изяде на закуска, ако пак нарушиш личното ми пространство.
- Стори ми се познат - мрачно рече Джак и отново смръщи чело. - Е, късметлия е.
Запримигвах. Какво можех да му отговоря?
- Приятна вечер, Ана. - Той се усмихна насила и сковано тръгна към кабинета си.
Въздъхнах от облекчение. Е, този проблем можеше да се смята за решен. Господин Петдесет нюанса пак бе направил своя фокус. Дори самото му име ми беше талисман - набързо накара шефа ми да отстъпи с подвита опашка! Позволих си да се усмихна победоносно. „Виждаш ли, Крисчън? Даже името ти ме пази
- нямаше нужда да си правиш целия този труд да слагаш ограничения върху разходите“. Разчистих бюрото си и си погледнах часовника. Крисчън вече трябваше да е навън.
Аудито беше паркирано до тротоара и Тейлър изскочи, за да ми отвори задната дясна врата. Никога не се бях радвала толкова, че го виждам, и побързах да се мушна в колата и да се скрия от дъжда.
Крисчън седеше на задната седалка и ме гледаше предпазливо. Подготвяше се за гнева ми.
- Здрасти.
- Здрасти - сдържано отвърна той. После силно стисна ръката ми и сърцето ми започна да се топи. Бях ужасно объркана. Дори не бях решила какво трябва да му кажа.
- Още ли си ми ядосана?
- Не знам - отговорих. Той вдигна ръката ми и покри кокалче-тата на пръстите ми с леки като перце целувки.
- Днешният ден беше отвратителен - каза тихо.
- Така е. - Но за пръв път, откакто беше излязъл за работа сутринта, започвах да се отпускам. Самият факт на присъствието му ми действаше като успокоителен балсам. Всички тъпотии на Джак, острите имейли, които си бяхме разменили, и досадната напаст на име Елена избледняваха и оставаха на заден план. На задната седалка бяхме само двамата с моя стремящ се към тотален контрол чудак.
- Сега е по-добре, след като си тук - промълви той. Докато Тейлър провираше колата през вечерния трафик, мълчахме, унесени в дълбок размисъл, но усещах, че Крисчън бавно се успокоява до мен, че и той се отпуска.
Тейлър ни остави пред блока. Докато чакахме асансьора, Крисчън ме държеше за ръка и се оглеждаше.
- Явно още не сте открили Лийла.
г
- Да. Уелч още я търси - унило отвърна той.
Асансьорът пристигна и се качихме. Крисчън впери очи в мен
с непроницаемо изражение. О, изглеждаше просто великолепно
- разрошена коса, бяла риза, тъмен костюм. И внезапно онова усещане се появи изневиделица. „О, божичко!“ - копнежът, желанието, електричеството. Ако се виждаше, щеше да представлява наситена синя аура около и между нас, толкова беше силно. Устните му се разтвориха, докато ме гледаше.
- Усещаш ли го? - промълви той.
-Да.
- О, Ана! - Крисчън простена и ме прегърна с треперещи ръце, постави едната си длан на тила ми и устните му намериха моите. Зарових пръсти в косата му и започнах да го милвам по лицето, докато той ме притискаше към стената на кабината.
- Мразя да се карам с теб - промълви до устата ми Крисчън. В целувката му имаше нещо отчаяно и страстно, което отразяваше собствените ми чувства. В тялото ми изригна желание и цялото напрежение от днешния ден затърси излаз. Превърнахме се само в езици, учестено дишане, ръце, докосване и сладостно, невероятно сладостно усещане. Дланта му се озова върху хълбока ми. Той рязко повдигна полата ми и плъзна пръсти по бедрата ми.
- Боже Господи, ти си с чорапи - изпъшка Крисчън с благоговейно одобрение, докато палецът му галеше плътта над ръба на чорапа ми. - Искам да те видя - прошепна и вдигна полата ми догоре, за да разкрие горния край на чорапите ми.
Отдръпна се, протегна ръка, натисна бутона „стоп“ и асансьорът плавно спря между двайсет и втория и двайсет и третия етаж.
Очите му бяха потъмнели, устните му бяха разтворени и се задъхваше също като мен. Взирахме се един в друг, без да се докосваме. Добре че стената ме подпираше и ме държеше права, докато се наслаждавах на чувствения, похотлив поглед на този красив мъж.
- Разпусни си косата - заповяда той с предрезгавял глас. Вдигнах ръце, развързах я и тя потече като гъст облак по раменете към гърдите ми. - Разкопчай си горните две копчета на ризата -прошепна Крисчън. Очите му бяха трескави.