Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Елена Линкълн
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
Подател: Крисчън Грей Относно: Досаден багаж от миналото Дата: 13 юни 2011, 11:23 До: Анастейжа Стийл
Не ми се сърди. Грижа се за твоите интереси. Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.
Аз ще се оправя с госпожа Линкълн.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Подател: Анастейжа Стийл Относно: До после Дата: 13 юни 2011, 11:32 До: Крисчън Грей
Може ли да обсъдим всичко това довечера? Опитвам се да работя и твоята постоянна намеса много ме разсейва.
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
Джак се върна след дванайсет и ми съобщи, че моето ходене в Ню Йорк се отлагало, въпреки че самият той щял да ходи, и не можел да направи нищо, за да промени политиката на висшето ръководство. Видимо бесен, той влезе в кабинета си и затръшна вратата. Защо беше толкова ядосан?
Дълбоко в себе си знаех, че намеренията му изобщо не са почтени, обаче бях убедена, че мога да се оправя с него, и се зачудих какво знае за предишните му асистентки Крисчън. Сейвнах тези мисли и продължих с малко работа, обаче реших да накарам Крисчън да промени мнението си, макар че перспективите не бяха обещаващи.
В един часа Джак подаде глава от кабинета си.
- Ана, моля те, би ли отишла да ми донесеш нещо за обяд?
- Разбира се. Какво по-точно?
- Сандвич с пастърма и ръжен хляб, без горчица. Ще ти дам парите, когато се върнеш.
- Нещо за пиене?
- Кола. Благодаря, Ана. - Прибра се в кабинета си, а аз посегнах към чантата си.
Мамка му. Бях обещала на Крисчън да не излизам никъде. Въздъхнах. Той изобщо нямаше да разбере. Нямаше да се бавя.
Клер от рецепцията ми предложи чадъра си, понеже още валеше като из ведро. Преди да изляза, аз се увих в якето си и скришом се огледах в двете посоки изпод огромния чадър. Като че ли всичко изглеждаше наред. Нямаше и следа от Призрачното момиче.
Закрачих към закусвалнята бързо и, надявах се, без да привличам внимание. Колкото повече се приближавах обаче, толкова по-силно усещане изпитвах, че ме наблюдават, и не знаех дали се дължи на засилената ми параноя, или наистина ме следят. Мамка му. Надявах се, че не е Лийла с пистолет.
„Просто си въобразяваш - изсумтя подсъзнанието ми. - Кой ще стреля по теб, по дяволите?!“
След петнайсет минути се върнах - жива и здрава и изпълнена с облекчение. Май прекалената параноя и зорката бдителност на Крисчън започваха да ми действат.
Джак разговаряше по телефона.
- Благодаря, Ана. Щом няма да идваш с мен, ще се наложи да останеш на работа до по-късно. Трябва да приготвим онази брошура. Надявам се, че нямаш планове за вечерта. - Усмихна ми се дружелюбно и аз се изчервих.
- Не, няма проблем - отговорих му с весела усмивка и свито сърце. Това нямаше да мине добре. Крисчън щеше да изкрейзи, сигурна бях.
Докато се връщах на бюрото си, реших да не му съобщавам веднага - иначе можеше да има време да се намеси по някакъв начин. Седнах и изядох сандвича със салата с пиле, който ми беше приготвила госпожа Джоунс. Беше страхотен. Госпожа Джоунс правеше жестоки сандвичи.
Естествено, ако се пренесях при Крисчън, тя щеше да ми приготвя обяд всеки ден. Тази мисъл ме смути. Никога не бях мечтала за неприлично богатство и всичко, което върви с него, а само за любов. Да намеря човек, който да ме обича и да не се опитва да управлява всяко мое движение. Телефонът иззвъня.
- Кабинетът на Джак Хайд...
- Обеща ми да не излизаш - каза Крисчън. Гласът му беше студен и строг.
Сърцето ми се сви за милионен път днес. Мамка му! Откъде беше научил, по дяволите?
- Джак ме прати да му донеса нещо за обяд. Не можех да откажа. Да не си ме поставил под наблюдение?! - Настръхнах при тази мисъл. Нищо чудно, че изпитвах такава параноя - някой наистина ме беше наблюдавал. Ядосах се.
- Точно затова не исках да отидеш на работа - изсумтя той.
- Крисчън, моля те. Държиш се ужасно... - „... типично за господин Петдесет нюанса“... - ужасно потискащо.
- Потискащо ли? - прошепна той изненадано.
- Да. Трябва да престанеш. Довечера ще разговаряме за това. За съжаление ще трябва да остана до късно, защото не мога да отида в Ню Йорк.
- Не искам да те потискам, Анастейжа - ужасено промълви Крисчън.
- Обаче го правиш. Сега имам работа. Ще го обсъдим по-късно. - Затворих. Чувствах се изчерпана и депресирана.
След прекрасния уикенд, който бяхме прекарали, се сблъсквах с действителността. Никога толкова много не ми се беше искало да избягам. Да се скрия в някакво спокойно убежище, за да помисля за този човек - какъв е и как да се справя с него. От една страна, знаех, че душата му е прекършена - вече го виждах ясно и сърцето ми се късаше. От късчетата безценна информация, които ми бе дал за живота си, разбирах защо. Дете без обич, подложено на ужасяващ тормоз, майка, която не е можела да го защитава, която и той не е можел да защити и която е умряла пред очите му.