Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Потръпнах. Бедният ми Петдесет нюанса. Аз бях негова, ала не за да ме държи в позлатена клетка. Как да го накарам да го проумее?!
г
С натежало сърце взех в скута си един от ръкописите, които Джак искаше да обобщя, и продължих да го чета. Не се сещах за лесно решение на проблема с извратения стремеж на Крисчън да контролира всичко. Просто по-късно трябваше да поговоря с него лице в лице.
След половин час Джак ми прати по имейла документ, който трябваше да коригирам, излъскам и приготвя за отпечатване навреме за конференцията. Това щеше да ми отнеме не само остатъка от следобеда, но и част от вечерта. Захванах се за работа.
Когато вдигнах глава, минаваше седем и офисът пустееше, макар че в кабинета на Джак още светеше. Не бях забелязала кога са си тръгнали всички, но вече почти свършвах. Пратих му документа за одобрение и проверих в пощенската си кутия. Нямаше нищо ново от Крисчън, затова бързо погледнах блакберито си и то ме сепна, като зазвъня - обаждаше се Крисчън.
- Здрасти - прошепнах.
- Здрасти. Кога ще свършваш?
- До седем и половина, предполагам.
- Ще те чакам навън.
- Добре.
Говореше тихо, даже нервно. Защо? От моята реакция ли се боеше?
- Още съм ти ядосана, но нищо повече - казах. - Имаме да говорим за много неща.
- Знам. Ще се видим в седем и половина.
Джак излезе от кабинета си.
- Трябва да затварям. Чао. - Прекъснах връзката.
Джак небрежно се приближи.
- Имам само две допълнения. Върнах ти брошурата по имейла.
Наведе се над мен, докато записвах документа - доста близо, неловко близо. Ръката му докосна моята. Случайно ли? Отдръпнах се, но Джак се престори, че не забелязва. Другата му ръка лежеше върху облегалката на стола ми и докосваше гърба ми. Поизправих се, за да не се облягам.
- Страници шестнайсета и двайсет и трета. И с това би трябвало да приключим - измърмори той на сантиметри от ухото ми.
Настръхнах от близостта му, но реших да не му обръщам внимание. Отворих брошурата и колебливо се заех с промените. Джак продължаваше да се надвесва над мен и всичките ми сетива бяха свръхнапрегнати. Това ме разсейваше и се чувствах неловко. Вътре в себе си пищях: „Назад!“
- Щом приключиш с това, няма да е зле да организираш отпечатването на брошурата. Но можеш да го свършиш и утре. Благодаря ти, че остана до късно, Ана. - Гласът му звучеше дружелюбно, сякаш говореше на ранено животно. Стомахът ми се сви.
- Най-малкото, което мога да направя, е да те възнаградя с едно бързо питие. Заслужи си го. - Отметна от лицето ми кичур коса, който се беше измъкнал от ластика ми, и нежно ме погали по ухото.
Потреперих, стиснах зъби и рязко отдръпнах главата си. „Мамка му! - Крисчън имаше право. - Не ме пипай!“
- Тази вечер не мога. - „Нито пък която и да е друга вечер, Джак“.
- Хайде де, едно бързо? - опита се да ме уговори той.
- Не, не мога. Но ти благодаря.
Джак седна на края на бюрото ми и се намръщи. В главата ми завиха сирени. Бях съвсем сама в службата. Не можех да си тръгна. Нервно погледнах към часовника. Още пет минути и Крисчън щеше да дойде.
- Според мен двамата сме страхотен екип, Ана. Жалко, че не можеш да дойдеш в Ню Йорк. Без теб няма да е същото.
„Убедена съм в това“. Само му се усмихнах, защото не се сещах какво да отговоря. И за пръв път изпитах далечно облекчение, че няма да отида.
- Е, добре ли прекара уикенда? - попита той любезно.
- Да, благодаря. - Накъде клонеше с това?
- С приятеля ти ли бяхте?
-Да.
- С какво се занимава той?
„Притежава те...“
- С бизнес.
- Интересно. С какъв бизнес?
- А, той се интересува от всевъзможни неща.
Джак наклони глава настрани и се наведе към мен, нарушавайки личното ми пространство - отново.
- Много си потайна, Ана.
- Ами, занимава се с телекомуникации, производство и земеделие.
Джак повдигна вежди.
- С толкова много неща! Къде работи?
- Има собствена компания. Ако си удовлетворен от брошурата, вече бих искала да си тръгвам.
Той се отдръпна. Личното ми пространство отново беше в безопасност.
- Разбира се. Извинявай, не исках да те задържам - лицемерно каза Джак.