Последният довод на кралете [bg]

Мечът на Създателя посече ръката точно над лакътя и изпръска с лепкави капки лицето на Логън, но при удара острието закачи камъка и ръката му се разтресе. Забави се достатъчно дълго, за да успее шанка да се изкатери на стената. Почти отсечена, ръката му висеше на парче кожа и от нея шуртяха тъмни струи кръв.

Плоскоглавият замахна с ноктите на другата си ръка, но Логън го хвана за китката, срита го странично в сгънката на коляното и го повали на земята. Секунда по-късно мечът му посече гърба на шанка и от дълбоката цепка щръкнаха бели кости. Онзи продължи да се бори и рита с крака, но Логън го стисна за врата, вдигна го от земята и го запрати обратно зад стената. Стовари се точно върху друг шанка, който тъкмо бе започнал да се катери нагоре. Двете тела се проснаха на дъното на рова и едното задра наоколо с нокти и зарита вяло с крака, а от гърлото му стърчеше счупено копие.

Недалеч от Логън стоеше младеж с облещени очи, широко зяпнала уста и увиснал в ръката лък.

— Да съм ти казвал да спираш да стреляш? — изрева му Логън. Момчето примига, постави с трепереща ръка стрела в тетивата и се втурна към парапета. Навсякъде се виждаха биещи се, крещящи мъже, изпращаха надолу стрели, размахваха оръжия. Логън видя трима от войниците да набучват на копията си един шанка. По-надолу на стената Тръпката нанесе мощен удар в кръста на друг и във въздуха полетяха черни струи кръв. Един от хората му замахна с щита си и размаза физиономията на един току-що изкатерил се на парапета шанка, който полетя обратно с разперени ръце и крака. Логън посече ръката на друг плоскоглав, но се подхлъзна в локва кръв и падна настрани, като замалко не се наръга със собствения си меч. Пропълзя настрана и с мъка се изправи на крака. Отсече ръката на един плоскоглав, вече намушен на копието на един от войниците, и веднага след това посече врата на втори, който тъкмо подаваше глава над ръба на парапета. Втурна се напред и надникна надолу.

На стената имаше друг шанка и Логън насочи меча си към него, но в следващия момент плоскоглавият беше пронизан в гърба от изстреляна от кулата стрела. Тялото му падна и се набучи на един от коловете в рова. Логън се огледа. Плоскоглавите пред портата бяха отблъснати, смазани с камъни и надупчени със стрели. От страната на Червената шапка също беше вече чисто. Отляво все още имаше няколко на стената, но момчетата на Дау се бяха заели сериозно с тях и в момента няколко от окървавените им тела политаха надолу към рова.

Онези в долината пред изкопа бяха започнали да отстъпват разколебани, като не спираха да пищят и врякат под пороя от стрели, с които ги засипваха Кучето и хората му. Явно дори на шанка можеше да им дойде в повече. Накрая се обърнаха и побягнаха към редиците на Бетод.

— Оправихме ги! — извика някой и в следващия момент всички на стената крещяха. Момчето, на което Логън се беше скарал преди малко, сега размахваше лъка над главата си и се хилеше, все едно вече беше победило Бетод, при това съвсем само.