![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Знамената в долината се развяваха и плющяха на вятъра. Някъде отзад дойдоха три звънтящи удара на чук. Някъде високо отгоре изкряка птица. Някой въздъхна, после стана тихо. Логън затвори очи и вдигна лице към слънцето, усети по кожата си жарките му лъчи и хладината на вятъра. Беше толкова тихо, че все едно беше сам във Височините, а не заобиколен от десет хиляди мъже, готови да започнат да се избиват един друг. Толкова тихо и спокойно, че почти се усмихна. Това ли щеше да представлява животът му, ако никога не беше хванал оръжие в ръка?
В продължение на три последователни вдишвания и издишвания Логън бе в пълен покой.
Тогава чу шума от раздвижване и отвори очи. Войниците на Бетод пристъпяха към склоновете на долината. Редица по редица, с тътрене на крака и дрънчене на брони. Оставиха в средата на строя си пътека. Появиха се черни фигури, които плъзнаха през изкопа и плъпнаха нагоре към стената в безформена маса от криви крайници, озъбени муцуни и дращещи нокти — черни пълчища от мравки, излезли от разровен мравуняк.
Шанка. Дори Логън не беше виждал толкова много накуп. Цялата долина се огласи от врякането, тупурдията и квиченето на пълчищата им.
— Мамка му — промърмори някой.
Логън се замисли дали не трябваше да извика нещо на момчетата около себе си. Нещо като „Дръжте се!“ или „Задръж строя!“. Нещо, което да повдигне духа им, както би направил един добър водач. Но какъв смисъл? Всеки един от тях се беше бил и преди, разбираше си от работата. Знаеше, че сега или се биеш, или умираш, а от това по-добре за повдигане на духа няма.
Затова стисна зъби, обви пръсти около хладната дръжка на меча на Създателя, извади го от изподраната му ножница и зачака идването на шанка. Първите от тях бяха стигнали на стотина крачки от стената и приближаваха бързо.
— Пригответе лъковете! — изрева Логън.
— Лъкове! — повтори като ехо Тръпката.
— Стрели! — долетя от едната му страна пронизителният вик на Дау, последван веднага от този на Червената шапка от другата страна. Навсякъде около него заскърцаха опънати лъкове. Мъжете зад тях, със здраво стиснати зъби и мрачни мръсни лица, се прицелиха. Плоскоглавите препускаха напред, с оголени зъби и увесени навън езици, с блеснали от злоба очи. Още малко, съвсем малко. Логън превъртя дръжката на меча в ръката си.
— Скоро — прошепна.
— Стреляйте, мамка му! — И Кучето пусна първата си стрела в гъмжилото от шанка. Наоколо зазвънтяха тетиви и първият залп полетя със съскане надолу. Част от стрелите пропуснаха мишените си, отскочиха от скалите и се завъртяха лудо във въздуха, друга намери целта си и повали шанка в пищящи кълба от ръце и крака. Мъжете се пресегнаха за стрели, спокойни и непоколебими, бяха най-добрите стрелци в групата и добре го знаеха.
Лъковете скърцаха, стрелите фучаха, шанка умираха пред стената, стрелците се прицелваха внимателно, спокойно, после пускаха поредната стрела и се пресягаха за нова. Кучето чу заповедта за стрелба от стената и видя потрепващия облак от стрели да полита напред. Още повече шанка се запремятаха в пръстта.
— Лесна работа, все едно мачкаш мравки в купа — извика някой.
— Аха! — изкрещя му Кучето. — Само дето мравките няма да изпълзят от купата и да ти отсекат кратуната! По-малко приказки и повече стрели!
Първите шанка достигнаха изкопа, задърпаха побитите колове, засуетиха се под стената.
Тъл вдигна един огромен камък, наведе се през парапета и с мощен рев го запрати надолу. Кучето го видя да улучва един шанка право в главата и да пръсва мозъка му по земята — яркочервен на фона на сивата скала. После камъкът отскочи и събори още няколко шанка. Други паднаха с писъци, пронизани от стрели, но отзад напираха още, изсипваха се отгоре в изкопа, оплитаха крайници един в друг. После се хвърляха към стената и се разпръскваха настрани, докато не заеха цялата й дължина. Някои започнаха да мятат копия по защитниците отгоре, други изпращаха по някоя и друга стрела.
После започнаха да се катерят, вкопчваха нокти в процепите между камъните и пъплеха нагоре. В по-голямата част от стената напредваха бавно и биваха постоянно сваляни от нея я от стрела, я от хвърлен камък, но в далечния ляв край, където беше Дау Черния, напредваха по-бързо. Но най-високо бяха стигнали в центъра, около портата, където стената все още беше обрасла с пълзящи растения.