Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Ох, Ричард, Ричард! — възкликнаха в един глас братовчедите Джеймс.
— Не ме съжалявайте чак толкова. Животът ми не е свършил само защото през следващите седем години няма да съм на свобода — каза Ричард и се изправи. — Сега съм на трийсет и шест години, когато си излежа присъдата, ще бъда на четирийсет и четири без шест месеца. Мъжете в рода ни са дълголетници, а аз смятам да запазя здравето и силите си непокътнати.
Каквото и да стане, ония петстотин лири стерлинги от Акцизното управление са си мои, ще пиша на оня никаквец, дето го мързи да гледа, господин Бенджамин Фишър, де, с указания да изплати наградата на теб, братовчеде Джеймс — обърна се той към аптекаря. — Покрий си с парите разходите по мен, а с каквото остане, ми купи филтри от шуплест камък за пречистване на вода, парчета плат, дрехи и обуща. Дай някоя и друга лира и на преподобния Джеймс за книги, нека и той си покрие разходите по книгите, които вече ми е купил. Тук не стоя със скръстени ръце, работя, а това означава и че ме хранят добре. В неделя обаче чета. Какво блаженство!
— Не забравяй, Ричард, че те обичаме много — каза братовчедът Джеймс — аптекарят, след което го прегърна и го целуна.
— И се молим за тебе — добави братовчедът Джеймс — свещенослужителят, който също взе да го прегръща и целува.
На съдебното заседание, проведено през март 1785 година, само един от затворниците в Глостърската тъмница беше оправдан — Уили Инсел. Шестима бяха осъдени на смърт чрез обесване: Мейзи Хардинг, задето е укрила крадени вещи, Бети Мейсън, защото е откраднала петнайсет гвинеи, Сам Дей — за кражбата на чиле прежда, Бил Уайтинг, защото е задигнал една овца, Айзак Роджърс — за пътни обири, и Джоуи Лонг — за кражбата на сребърен часовник. Останалите — общо дванайсетина души, бяха осъдени на седем години заточение в Африка, където поне на книга негово величество — кралят на Великобритания, нямаше колонии. Ричард си даваше сметка, че ако братовчедите Джеймс не се бяха явили да свидетелстват, че е почтен човек, той също щеше да увисне на въжето. Бристъл беше далече, ала съдебните заседатели нямаше как да пренебрегнат показанията на двамина от най-тачените му граждани.
По-важното обаче беше как всички ще се поберат в тясното пространство на затвора? Отговорът не закъсня: до седмица от гнойна ангина се споминаха деветима от осъдените на седемгодишно изселване, както и все още живите деца и десетима от длъжниците в другото отделение.
Английските затвори се намираха в окаяно състояние, което обаче не бе попречило на съдиите в Глостър да издадат суровите си присъди.
В периода от 1782 до 1784 година властите на три пъти се бяха опитвали да се отърват от затворниците и да ги прехвърлят в Америка. Корабът „Бързи“ беше върнат още при първото си пътуване, макар че някои от прекарваните успяха да избягат — не без помощта на американците. При второто си пътуване през август 1783 година платноходът потегли със сто четирийсет и трима затворници на борда от Темза за Нова Скотия. Стигна обаче едва до Съсекс, където човешкият товар се вдигна на бунт и принуди кораба да спре край плитчините при Рай. След което пътниците по неволя се пръснаха кой накъдето види. Едва трийсет и деветима бяха заловени, от тях шестима увиснаха на бесилото, а останалите бяха осъдени на доживотно изселване в Америка, сякаш това изобщо беше възможно — ето колко бавно се движеха винтчетата на държавната машина, да не говорим пък за съдебната система.
През март 1784 година беше направен трети опит да се прехвърлят престъпници в Америка. Този път те бяха натоварени на кораба „Меркурий“, който трябваше да ги откара в Джорджия, но подобно на останалите току-що обединили се дванайсет щата, и Джорджия бе заявила най-категорично на Англия, че не й ще престъпниците. С общо сто седемдесет и девет мъже, жени и деца на борда „Меркурий“ трябваше да поеме от Лондон. Изселваните се вдигнаха на бунт още край Девън и при Торбей платноходът бе принуден да спре, без да сваля платната. Някои престъпници бяха заловени още на борда, повечето успяха да се измъкнат, в крайна сметка обаче бяха хванати общо сто и осем от бегълците, някои чак в Бристъл. Мнозина бяха осъдени на смърт чрез обесване, ала само двамина увиснаха на въжето. Политическият климат се променяше.