Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Вие сте дали клетва, господин Джоунс.
— Да, бе!
— А вие как разбрахте за техния заговор?
— Каза ми госпожа Морган.
Съдебните заседатели и съдията отново се размърдаха.
— Кога?
— Ами… малко след пладне същия ден, когато се е случило първия път. Тогава отидох да видя Уили. Но не го заварих, натъкнах се случайно на госпожа Морган и тя ми каза, че чакала господин Тревилиън, но че той щял да дойде малко по-късно, след като Морган заминел за Бат. Беше до немай-къде доволна, сподели, че когато господин Тревилиън дойдел, Морган щял да му се нахвърли, задето се задява с нея… нали се сещате, щял да постъпи така, както постъпва всеки мъж, надути ли, че са му надянали рога. Та госпожа Морган ми каза, че мъжът й се надявал да изврънкат от тоя мухльо петстотин лири стерлинги, понеже той си бил много загубен и щял да се поддаде.
Сър Джеймс Еър погледна към подсъдимата скамейка.
— Морган, какво имате да кажете за тоя заговор, в който е участвала и жена ви?
— Няма никакъв заговор, ваша светлост. Невинен съм — оповести убедено Ричард. — Няма заговор.
Негова светлост направи кисела физиономия.
— Къде е госпожа Морган? — обърна се той сякаш към всички присъстващи в съдебната зала. — Би трябвало да стои на подсъдимата скамейка заедно с мъжа си, това поне е ясно. — Той изгледа кръвнишки Ричард. — Къде е жена ви, Морган?
— Не знам, ваша светлост. Оттогава до ден-днешен изобщо не съм я виждал — отговори той, без дори да трепне.
Адвокатът на ищеца все напираше да обсъжда заговора и нямаше особено желание да отваря дума за съучастницата, госпожа Морган. И когато сър Джеймс Еър се обърна към съдебните заседатели, той също наблегна главно на заговора.
Дванайсетте достопочтени съдебни заседатели се спогледаха с огромно облекчение. След някаква си минута щяха да се разотидат по домовете след тежкия изнурителен ден — свободните граждани в Глостър не бяха чак толкова много, че съставът на заседателите да се сменя при всяко дело. Присъдата им гласеше, че деянието на Ричард Морган не е предумишлено. Той беше оправдан по обвинението, че е откраднал часовника, но бе признат за виновен по обвинението в крупно присвояване чрез изнудване. Уилям Инсел бе оправдан по всички обвинения.
Сър Джеймс Еър извърна взор към подсъдимата скамейка, където Уили се бе свлякъл на колене и ридаеше неудържимо, а Ричард Морган с офъканата коса — какъв изверг само! — стоеше, вторачен някъде отвъд Глостърската съдебна зала.
— Ричард Морган, осъждам ви на седем години заточение в Африка. Уилям Инсел, вие сте свободен. — Той удари с чукчето и извади от дрямката сър Джордж Нариз. — Следващото съдебно заседание е утре в десет часа сутринта. Бог да пази краля!
— Бог да пази краля! — повториха надлежно всички в хор.
Върлинестият мъж затика към изхода задържаните, Ричард се обърна, без дори да поглежда по посока на господин Джон Тревилиън Сийли Тревилиън. Сийли бе напуснал живота му, както толкова много други неща. Такива като Сийли вече нямаха никакво значение.
Някъде по средата на пътя за Глостърската тъмница, докато креташе, помъкнал тежките окови, Ричард в миг се почувства истински щастлив: чак сега си беше дал сметка, че съвсем скоро ще се отърве от Уили Ревльото.
Слънцето вече бе заорало в западния хоризонт, когато Ричард и Уили, все така ронещ сълзи, вероятно от радост, влязоха заедно с двамата надзиратели през портата на крепостта. Там тъмничарите спряха Ричард, а Уили го пуснаха да продължи нататък. Ричард се запита дали му предстои да разбере каква всъщност е разликата между задържания, който чака да се изправи пред съда, и осъдения. Надзирателят кимна към къщата на главния тъмничар, Ричард продължи нататък вяло, както вършеше всичко, ако някой от представителите на властта го наблюдаваше. След три месеца в затвора познаваше всички тъмничари — добрите, злите, равнодушните, макар и да избягваше да си има вземане-даване с тях и никога не се обръщаше към някой от надзирателите по име.
Вкараха го в уютна стая, обзаведена като за свиждания. Вътре имаше трима души: адвокатът господин Джеймс Хайд и братовчедите Джеймс. И двамата братовчеди плачеха, господин Хайд беше покрусен. „Те всъщност изглеждат по-зле, отколкото се чувствам аз — помисли Ричард, след като вратата се затвори подире му и тъмничарят остана зад нея. — Аз го очаквах, усещах дълбоко в душата си, че ще стане точно така. Правосъдието е сляпо, ала не в романтичния смисъл, както ни учеха в «Колстън». Сляпо е за отделния човек и за неговите подбуди. Онези, които го раздават, вярват само в очевидното и не са в състояние да различат тънкостите, подробностите. Показанията на свидетелите от Кладенеца на Джейкъб всъщност си бяха голословни клюки — Сийли просто се е включил във веригата от сплетници и е допринесъл с каквото е могъл. Колкото до Робърт Джоунс, той му е платил, всъщност, платил е на всички, но ако не броим Джоунс, е успял да представи парите, които е дал на другите, като щедър подарък за хора, които познават него, семейството и прислугата му. О, те са наясно за какво става въпрос. Но въпреки че бяха дали клетва да говорят истината, щяха да отричат докрай, ако случайно ги попитаха. Или Сийли е платил пребогато на Джоунс, или пък Ан-Мари наистина му е надрънкала тия небивалици за някакъв си заговор. В такъв случай излиза, че е принадлежала и телом, и духом на Сийли и още от самото начало му е играела по свирката, за да ме натопи. Ако това наистина е така, заложила ми е капан и само е чакала да се хвана в него. Всичко от начало до край си е било една огромна лъжа. Бях осъден заради показанията на свидетелка, която така и не се яви пред съда — Ан-Мари Латур. Съдията уж ме попита къде е тя, а после съвсем забрави за нея.“