Сага за Австралия

В Глостърския затвор всички сме заедно: мъже, жени и… деца. Въпреки че тук ще видиш жените по-скоро да се съешават, отколкото да кърмят. Клетите новородени мрат като мухи. Ами горките им майки: вечно са бременни, вечно раждат колкото да видят как рожбите им издъхват. В началото бях възмутен от присъствието на жените, с времето обаче осъзнах, че с тях Глостърският зандан става по-поносим. Ако ги нямаше жените, щяхме да се превърнем в сбирщина мъже, озверели до неузнаваемост.

И аз си имам жена — Лизи Лок, тук е още от началото на 1783 година за кражбата на шапки. Хареса ли си някоя капела, задига я, без много-много да му мисли. Приятелството ни е платонично, никога не сме се любили. Аз я пазя от другите мъже, тя пък ми пази сандъка с личните вещи, докато съм на работа. Джем, стига да имаш възможност, ще намериш ли на Лизи някоя по-хубава шапка? Червена или червено-черна, за предпочитане с пера. Лизи ще изпадне в див възторг.

Ние, осъдените души в Глостърската тъмница, малко по малко се превърнахме в едно голямо семейство. Виж, изобщо не можем да се радваме на истинските си семейства. След като ни осъдят — в случай че върлуващите тук болести не ни пратят на оня свят, — ставаме много сплотени. Тъмничарите също са си чешити, още повече че градчето е малко. Мама Хъбард — така викаме на главния надзирател, се справя добре, много оправен е. Тъй като държавата му отпуска по трийсет пенита седмично на затворник, който работи, тук се трудят и жените — отглеждат зеленчуци, добитък и кокошки, кърпят и перат. Ако не работи, на затворник, тикнат зад решетките за углавно престъпление, му се полагат някакви си четиринайсет пенита, толкова се падат и на длъжниците в другото отделение на нашия затвор. Що за правосъдна система е нашата, щом хвърля в зандана човек, който дължи по-малко и от една лира стерлинга, и го оставя да гние зад решетките само защото няма пари да си върне дълга? Благодарение на жените се храним много добре и излизаме почти без пари на Мама Хъбард. Неговите десет лири стерлинги годишно всъщност са си сто дори и той да се поохарчи малко за подопечните си.