Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Ричард го хвана и за двете ръце и ги стисна.
— Повтарям се, но просто не знам как да ти благодаря, братовчеде Джеймс. Какво щях да правя без тебе?
— Е, щеше да бъдеш по-мръсен, Ричард, любов моя — подметна Лизи Лок, след като братовчедът Джеймс си тръгна. — Ах, тоя твой аптекар! Мъкне ти какви ли не филтри за вода, сапуни, мазила и другите му там джунджурии за попските ти салтанати. Приличаш ми на поп по време на служба.
— Да бе, голям чистофайник е нашият скотоложец — ухили се и Бил Уайтинг. — Не е нужно, Ричард, любов моя — я ни погледни нас, останалите!
— Понеже, Бил, стана дума за скотоложство, завчера те видях да се навърташ край овчиците ми — намеси се и Бети Мейсън, на която Мама Хъбард беше възложил да се грижи за стадо овце. — Няма да ми закачаш животинките, чу ли!
— И аз душа нося, бе, жена! Тук няма на кого да хвърля око освен на Джими и на Ричард любов моя. Но те не искат и да чуят. А, между другото, подразбрах, че мъкнахме камъните за тоя, що духа — Мама Хъбард разправя, че новият затвор трябвало да бъде в съвсем друг вид.
— И аз подочух нещо такова — потвърди Ричард, докато топеше със залък клисав хляб остатъците от чорбата по чинията си.
Джими Прайс въздъхна тежко.
— Приличаме досущ на онзи ненормалник, дето тикал камъка навръх планината, а той отново се търкулвал долу. Божичко, бъхтим като волове, поне да имаше някакъв смисъл! — Той хвърли едно око към Айк Роджърс, сгърбил се в другия край на масата, до която старият отряд, както се наричаха ветераните тук, не пускаше да припари никой от новодошлите.
— Трябва да се храниш, Айк! Инак Ричард любов моя ще излапа и твоята супа, я каква паст е отворил! Не съм забелязал другите петима, осъдени на смърт, да не се хранят и да седят, увесили нос като теб. Хапни, Айк, хапни! Няма да те обесят, от мен да го знаеш!
Айк не отвърна нищо — вече не се правеше на пръв бабаит и тарикат. Разбойниците минаваха за аристократите сред престъпниците, Айк обаче явно не можеше да се примири с участта си и да се прави на голям непукист като другите петима в неговото положение.
Ричард отиде при него, седна на пейката и го прегърна през раменете.
— Храни се, Айк — подкани бодро.
— Не ми се яде.
— Джими е прав. Няма да те обесят. Вече повече от две години не са бесили човек в Глостър, макар и мнозина да са били осъдени на смърт чрез обесване. Мама Хъбард има нужда от нас — да му работим, кажи-речи, без пари, за някакви си два шилинга и шест пенита седмично. Работниците в Глостър не се цанят за по-малко от дванайсет шилинга.
— Не ми се мре! Не ми се мре!
— Няма да умреш, Айк. Хайде сега, огреби си чорбата.
— Какво го прихваща тоя Айк, седи умърлушен, сякаш са му потънали гемиите! А инак стъпва напето с ботушите за езда, все едно е на токове. Майко мила, краката му сигурно вонят! Не си изува ботушите и докато спи, Ричард любов моя — рече Бил Уайтинг на другия ден, докато мъкнеха камъните. — Но увисне ли той на бесилото, и с мен е свършено. Не е честно, нали? Награбил е стока; за пет хиляди лири стерлинги, докато аз — какво, взел съм някаква овчица за десет шилинга. — Държеше се храбро, сега обаче и той внезапно се предаде. — Какво да се прави, съдба! Да си рече човек, че котка ми е минала път — прихна Уайтинг.
— Я не се занасяй, всичко ще се оправи, ще видиш!
Осмината бяха станали неразделни приятели: четирите жени, Бил, Ричард, Джими и окаяният Джоуи Лонг, на когото останалите гледаха като на свое дете. Ричард също потрепери. Четирима от седмината му приятели може би нямаше да доживеят новата 1786 година.
После, три дни след Коледа, всички шестима, осъдени на смърт, бяха помилвани и смъртната присъда бе заменена с четиринайсет години заточение в Африка. Така де — къде другаде да ги заточат? Настана празнично настроение, всички бяха неописуемо щастливи, макар че Айк така и не си възвърна някогашната напереност.
Ричард посрещна и изпрати 1785 година като затворник. В последния ден преди Нова година получи по нарочен човек писмо от господин Джеймс Тисълтуейт.
„Ричард,
В Уестминстър се забелязва раздвижване. Носят се какви ли не слухове. Слухът, който засяга теб, гласи следното: осъдените на заточение в Африка, които лежат в тъмниците извън Лондон, ще бъдат прехвърлени на плаващите затвори в Темза, откъдето ще бъдат откарани по чужди земи, но не през рибарника на краля, сиреч Западния океан, отбелязан върху картите като Oceanus Atlanticus39. Тъй като рибарникът вече не е частна собственост на краля, в мълвата, достигнала до мен (и ширеща се все повече от ден на ден), се говори за Източния океан, посочен върху твърде малко карти като Oceanus Pacificus40.
39
Атлантически океан (лат.). — Б.пр.
40
Тихи океан (лат). — Б.пр.