Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
След като влезе в помещението, мълча дълго, така че братовчедите Джеймс имаха време да избършат сълзите и да се поокопитят, а господин Джеймс Хайд — да го огледа по-отблизо, нещо, което в съдебната зала не бе успял да стори. Адвокатът си помисли, че Ричард Морган наистина е мъж за чудо и приказ, едър като канара и снажен — жалко само, че не си бе сложил перуката, тя щеше да го преобрази. Съдът трябваше да реши дали обвиняемият е почтен човек, почувствал се до немай-къде опозорен, когато е заварил жена си в леглото заедно с друг, или пък, така да се каже, просто се е възползвал от възможността да припечели някоя и друга лира от изневярата на жена си. Господин Хайд знаеше, естествено, от братовчедите Джеймс, че въпросната жена изобщо не е съпруга на неговия клиент, но не се беше възползвал от това, защото, узнаеха ли съдебните заседатели, че става дума за лека жена, съвсем щяха да се настроят срещу Ричард Морган. Те и бездруго го бяха осъдили заради показанията, че е кроял да ограби ищеца. Съдиите бяха прословути с това, че са предубедени към обвиняеми, извършили престъплението съвсем умишлено и хладнокръвно. А съдебните заседатели издаваха присъда, каквато им наредеше съдията.
Братовчедът Джеймс — аптекарят, прибра носната си кърпа и наруши дългото мълчание.
— Платихме за помещението, можем да останем с теб колкото решим — обясни той. — Ужасно съжалявам, Ричард! Всичко беше скалъпено: всички тия хора, дори прислужникът, са от шайката на Сийли.
— Искам да знам — натърти Ричард и седна — защо господин Бенджамин Фишър от Акцизното управление не се яви да свидетелства и да обясни що за човек съм. Ако беше дал показания, нещата щяха да приключат другояче.
Преподобният Джеймс стисна устни толкова силно, че те се превърнаха в тъничка рязка.
— Разправя, че бил много зает, не му било до това да бие толкова път — шейсет и пет километра до тук и още толкова на връщане. Истината обаче е, че се е договорил с Томас Кейв онзи да му плати глобата, и хич не го е грижа за съдбата на основния му свидетел.
— И все пак, господин Морган — намеси се и господин Хайд, който без адвокатската роба изглеждаше далеч не така внушително, — уверявам ви, че когато изпратя на лорд Сидни, министъра на вътрешните работи, молбата за обжалване на присъдата, ще приложа към нея и писмо от господин Фишър. Ала не от Бенджамин, а от брат му Джон, началника на цялото Акцизно управление.
— Не мога ли да я обжалвам пред съда? — поинтересува се Ричард.
— Не. Трябва да обжалвате с писмо, в което молите краля за милост. Ще го съставя още щом се прибера в Лондон.
— Пийни от портвайна, Ричард! — подкани братовчедът Джеймс — аптекарят.
— Не смея, от сутринта не съм слагал и залък в уста.
Вратата се отвори и влезе жена с поднос, върху който имаше хляб, масло, печени на скара наденички, пащърнак, зеле и халба бира. Остави я безизразно, направи реверанс на господата и се изниза.
— Хапни, Ричард. Главният тъмничар ми каза, че останалите затворници вече са си получили вечерята, затова помолих да донесат нещо за ядене.
— Благодаря ти, братовчеде Джеймс, наистина съм ти много признателен — рече чистосърдечно Ричард и си резна от наденичката. Но вместо да я изяде, я забучи върху ножа и дълго я души, сетне отхапа предпазливо — остана доволен, излапа я с апетит и си отряза още едно парче. — Когато ни дават тук, в затвора, наденица — поясни с пълна уста, — тя обикновено е от вмирисано месо. — След като се нахрани, отпи от чашата с портвайн и се свъси. — Отдавна не съм опитвал такива деликатеси, явно съм загубил вкус към тях. С хляба не ни дават масло, камо ли пък сладко.