Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Сийли разказа какво се е случило, като трепереше, хлипаше жално, давеше се и дълго мълчеше, за да намери най-точната дума, въртеше очи и сегиз-тогиз захлупваше лице върху ръцете си, от които бе свалил скъпите ръкавици. Накрая съдебните заседатели, които не пропуснаха да отбележат колко беден душевно и богат парично е мъжът пред тях, определено решиха, че той е станал жертва на една похотлива жена и на сприхавия й съпруг. Което само по себе си не означаваше, че е налице преднамерена измама, нито че клетвената разписка за пет столири стерлинги, макар и получена насила, е доказателство за изнудване.
Тежката задача да установят истината се стовари върху двамата свидетели: върху госпожа Джойс, жената на фризьора, подслушвала през стената, и върху господин Дейнджърфийлд от другата къща, надзъртал през пролуките в своята си стена. Оказа се, че госпожа Джойс има невероятен слух и че господин Дейнджърфийлд е успял да види през половинсантиметрова пролука един свят, състоящ се от триста и шейсет градуса. Жената на фризьора била чула думи като „Пачавра мръсна! Къде ти е свещта?“, а също „Ще ти пръсна черепа, ниедник с ниедник!“, докато господин Дейнджърфийлд бил видял как Морган и Инсел заплашват Сийли с чук и го принуждават да пише клетвена разписка.
Оказа се, че адвокатът на Ричард — господин Джеймс Хайд, е висок възслаб мъж, който много приличаше на гарван. Водеше кръстосания разпит добре и явно целеше да докаже, че трите къщи край Кладенеца на Джейкъб са си гнездо на сплетници, които всъщност не са видели и не са чули почти нищо и сега разправят някакви врели-некипели, изсмукани от пръстите, а вече впоследствие са разбрали какво е станало от самия Сийли долу на улицата, откъдето Дейнджърфийлд го е отвел заедно с госпожа Джойс в къщата си.
По едно време се появиха спънки и за самия Сийли. И двамата свидетели заявиха, че Ричард бил изкрещял през вратата как, щом бъде удовлетворен, ще върне на господин Тревилиън часовника. Дори съдебните заседатели решиха, че така говори само опозорен съпруг.
„Ама че работа! — рече си Ричард, докато слушаше свидетелските показания, от които излизаше, че чак на следващия ден е ходил в «Черният жребец» да вземе нещо разхладително за пиене. — Ако ние с Уили имахме право да се защитим, начаса щеше да се разбере, че по това време и двамата сме били в двора на странноприемница «Агнето». За Бат има само един дилижанс, който потегля по пладне, а аз трябваше да замина за Бат, дори Сийли го признава. Докато те, моля ви се, седнали да разправят в един глас, че точно тогава съм бил в Клифтън!“
От показанията на госпожа Джойс се разбра, че докато е подслушвала, тя е чула как Ричард и Ан-Мари съзаклятничат в антрето при вратата французойката да определи тайна среща на Сийли. „И таз добра! — помисли възмутен Ричард. — Кой с престъпни намерения ще седне да се наговаря със съучастника си не другаде, а точно при тънката преграда към къщата на съседите!“ Ала само щом чуха думата съзаклятничат, съдебните заседатели тутакси наостриха уши.
Госпожа Мери Мередит разказа в свидетелските си показания как, когато се е прибрала към осем вечерта, е видяла двамината на подсъдимата скамейка заедно с някаква жена при Кладенеца на Джейкъб и ги е чула да си приказват, че Сийли ще трябва да се изправи пред съда, ако иска да си получи часовника. „Бре, бре, бре тая жена съвсем се оля“ — помисли си Ричард. През септември в осем вечерта е невъзможно да видиш лицето на някого, освен ако не си на крачка — две от него, както господин Хайд напомни на госпожа Мередит, с което я хвърли в голям смут.
В мрака, обгърнал Ричард, се процеди тъничък лъч надежда — колкото и да се мъчеше адвокатът на ищеца да убеди съдебните заседатели, те далеч не бяха сигурни дали става въпрос за преднамерено изнудване, или за това, че един рогоносец е дал воля на гнева си.
Братовчедите Джеймс — аптекарят и свещенослужителят, бяха призовани да свидетелстват в полза на Ричард и да опишат що за човек е. Макар адвокатът на ищеца да изтъкна, че те са близки кръвни роднини на обвиняемия, тези два стълба на благочестивостта безспорно оставиха неизгладимо впечатление у съдебните заседатели. Лошото бе, че заради защитата на обвиняемия, делото се точеше близо час, а съдебните заседатели вече не издържаха да стоят на едно място и искаха да се поразтъпчат. Никой, включително съдиите, не искаше в края на деня да гледа някакво безкрайно дело.