Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Господин Джеймс Хайд призова за свидетел на обвиняемия и Робърт Джоунс.
Ричард подскочи като ужилен. И таз добра, Робърт Джоунс да свидетелства в негова полза! Какво ли щеше да каже тая отрепка, дето вечно се умилкваше на Уилям Торн и бе казала на надзирателя, че Уили е ходил в Акцизното управление?
— Познавате ли обвиняемите, господин Джоунс? — попита господин Хайд.
— О, да, и двамата.
— Почтени хора ли са, спазват ли законите, господин Джоунс?
— О, безспорно!
— А знаете ли някога да са го престъпвали?
— Не, никога.
— Разполагате ли със сведения — тук не говоря за сплетните, на които днес се наслушахме, — какво точно се е случило на трийсети септември миналата година при Кладенеца на Джейкъб?
— Да, разполагам, драги ми господине.
— И какво гласят те?
— Ъ?
— Какво знаете, господин Джоунс?
— Ами като начало госпожа Джойс не е никаква госпожа, ами най-обикновена лека жена, която отиде да живее с господин Джойс.
— Не сме се събрали да съдим госпожа Джойс. Ограничете се, господин Джоунс, със събитията, за които ви питам.
— Говорих с нея и с господин Дейнджърфийлд. Господин Дейнджърфийлд ме заведе на горния етаж в къщата си, на мястото, откъдето е надзъртал, но ми каза, че не бил чул нищичко, а и онова, което бил видял, не било много. Госпожа Джойс пък ми каза, че нито е видяла, нито е чула какво става.
Адвокатът на ищеца се беше свъсил като буреносен облак, колкото до самия господин Тревилиън, той гледаше така, сякаш не проумява какво точно става.
Адвокатът му предпочете кръстосания разпит.
— Кога, господин Джоунс, се е състоял този разговор с госпожа Джойс и с господин Дейнджърфийлд? Бъдете точен, ако обичате, и не се разпростирайте.
— Ъ-ъ?
— Ясно.
— А, да, разбрах. Състоя се на другия ден, когато отидох при Кладенеца на Джейкъб, за да се видя с Уили, с обвиняемия господин Инсел, де. Той ми разправи какво е станало и аз попитах съседите дали са чули и видели нещо. Госпожа Джойс, която не е никаква госпожа, отвърна, че не била чула и видяла нищичко. Господин Дейнджърфийлд пък ми показа мястото, откъдето е надзъртал, но когато и аз надникнах през процепа, не видях нищо.
Госпожа Джойс бе призована да се яви отново пред съда и обясни, че, естествено, е отрекла да е видяла или чула нещо у съседите — да не е някоя клюкарка, я!
Господин Дейнджърфийлд също беше призован и повтори как никога не е твърдял, че е чул нещо, бил само видял.
— Нека чуем господин Джеймс Хайд! — подвикна с цяло гърло адвокатът на ищеца. Адвокатът на Ричард скочи — изглеждаше доста стъписан. — Не вие, драги ми начетен колега. А господин Джеймс Хайд, прислужник на майката на господин Тревилиън.
Този Джеймс Хайд беше дребничък риж мъж около петдесетте, държеше се хрисимо, дори раболепно, от което веднага си проличаваше, че е прислужник. Той заяви, че на първи октомври господин Дейнджърфийлд наминал да го навести и му бил съобщил как някой си Робърт Джоунс му казал, че срещу сумата от пет гвинеи можел да докаже, че Морган и жена му са съзаклятничели да ограбят господин Тревилиън.
Съдебните заседатели се разшаваха и зашушукаха, съдията сър Джеймс Еър изправи гръб.
— Съзаклятничели ли, господин Хайд?
— Точно така, драги ми господине, съзаклятничели.
— А господин Инсел бил ли е посветен в кроежите им?
— Господин Дейнджърфийлд не ми е споменавал господин Инсел да е знаел. Каза ми само за Морган и за жена му.
Господин Дейнджърфийлд за кой ли път бе призован да застане пред съда и призна, че е ходил в дома на госпожа Морис Тревилиън, за да се види със своя приятел господин Джеймс Хайд, и че му е предал предложението на Робърт Джоунс.
При повторното си явяване пред съда господин Робърт Джоунс потвърди, че всичко това е вярно. Знаел, че господин Дейнджърфийлд е приятел на прислугата у Тревилиънови, и понеже бил закъсал за пари…
— А какво ще кажете, Морган и жена му наистина ли са съзаклятничели да ограбят господин Тревилиън?
— Ами да — отвърна бойко Робърт Джоунс. — Но Уили няма пръст в тая работа, кълна се.