Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
103.
Джош и останалите се отдръпнаха, докато Марк и Стефани пробиваха дупка в тунела.
— Не знаем колко близо сме до бомбата — каза Стефани и свали свредела.
Марк се появи от дупката зад нея. И двамата бяха омазани с кал.
— Но е достатъчно близо — отвърна Джош.
— Носилката ще мине през дупката — каза Марк и пое системата от Маи. — Ще трябва да пълзим вътре. Стеф, ти хвани другия край.
Закачи системата за найлонова корда около шията си и се наведе, за да хване металните пръти. Двамата със Стефани понесоха Марти през отвора. Дейв, Джош, Маи и Кайл Форман ги последваха.
— Стеф, ти вземи Къртицата — каза Марк, когато влязоха в по-широкото пространство, издълбано от машината. — В края на тунела ще трябва да прокопаеш път. След като влезеш на няколко метра в почвата, ще си защитена от експлозията. Куршумът е много устойчив.
Стефани се качи в Къртицата и седна зад командното табло, за да приготви машината. Носилката на Марти бе положена в Куршума между пейките. Марк хвърли двата звукови свредела на пода до носилката, излезе и затвори вратата. Стефани заключи от таблото, след това бавно тръгна назад от шестметровата дупка. Тунелът беше достатъчно широк, за да направи обратен завой и тя пое напред.
Другите побягнаха през канала, докато Къртицата маневрираше около тях. Джош погледна към маншета си. Имаха точно деветдесет секунди, за да се отдалечат максимално. Стигнаха до малка площадка, която водеше към повърхността, и видяха, че Къртицата си е пробила път през стената на отводнителния канал и задницата й вече се губеше на няколко метра навътре.
Шахтата, която водеше нагоре, беше променена до неузнаваемост заради влизането на Марк с Къртицата. Но стълбата, която Стефани беше използвала, още висеше, последното й стъпало беше на около педя от земята. Беше направена от изключително здрави въглеродни нишки.
Марк помогна на Форман да се качи и го попита:
— Как е ръката ви, сър?
Форман му се усмихна тъжно.
— Не ставам за игра с топка.
— Трябва да се качите по стълбата възможно най-бързо.
Форман отдаде чест на Марк, потисна болката в ръката си и тръгна нагоре.
Маи го последва, след нея бяха Дейв и Джош. Марк погледна към китката си — трийсет секунди. Качи се на стълбата и тръгна към повърхността.
104.
Пийт натисна някакви копчета на контролното табло и задната врата на Къртицата се отвори. Провери костюма си. Работеше нормално, но комуникациите още бяха прекъснати. Приведе се, за да мине през ниския проход между седалките на Куршума, изскочи от Къртицата и стъпките му захрущяха по обсипания с отломки бетон.
Беше зловещо тихо. Дори пукането на пожара и непрестанното капене на водата бяха престанали. „Прословутото затишие пред буря“, помисли си Пийт, когато заобиколи машината и видя бомбата.
Без да губи нито секунда, той се втурна към края на свредела. Цилиндричната бомба бе поставена върху купчина бетонни отломки. Три четвърти от дължината й беше оголена — сондата бе дръпнала найлоновия плик, в който бе увита. Основата бе развинтена и лежеше отстрани. Пийт видя две жици.
Клекна и се взря в устройството. Изведнъж се озова осем години назад, на другия край на света. С приятеля му Мат Стивънс ги изпратиха на един пазар в Кабул. Талибаните бяха поставили бомба с часовников механизъм на главния площад, но британското разузнаване я бе открило, преди да избухне. Армията беше поръчала новия робот за обезвреждане на бомби „Кътлас“, но той още не бе пристигнал, а най-близкият робот „Уийлбъроу“ — който ползваха от 70-те години — беше на 50 километра от Кабул. Трябваше да се справят с бомбата с голи ръце.
Взривното устройство беше малко, но мощно — два килограма пластичен експлозив в метална кутия. Върху него беше поставена детска играчка — слонче. Радиусът на смъртоносно поразяване беше поне шест метра. Пийт усещаше, че нещо не е наред, но когато Мат го попита какво, не можа да му обясни. Просто предчувствие.
— Моите уважения, приятел — каза Мат, — но ще се съобразя със собствения си разум, а не с твоето предчувствие! — Засмя се добронамерено и сложи ръка на рамото му. След това се наведе, за да развинти горната част на устройството.