Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Тънка метална пластинка излезе от сондата и се спря на два сантиметра от желязната обвивка на бомбата. Пийт погледна екрана на таблото и се съсредоточи върху черната лента пред очите му. Тя светна и на нея се появи изображение на вътрешността на взривното устройство. Пластичният експлозив беше увит около микродетонатор, вързан за часовника и батерията. Беше виждал подобно нещо в Афганистан.
Без да се колебае повече, той протегна пръстите в края на рамото и ги завъртя обратно на часовниковата стрелка. Металният капак се завъртя и след секунди основата на цилиндъра се отдели от тялото на устройството. Пийт накара сондата да сниши диска към пода. От отворената основа на цилиндъра висяха две жици — зелена и червена. Той накара сондата да протегне пръстите напред и те се приближиха към зелената жица.
В каската му отекна режещ звук, толкова силен, че за малко да го събори от стола. За частица от секундата си помисли, че бомбата е избухнала и той е на някакво неизвестно място между живота и смъртта. Но след това погледна към холографския екран и осъзна какво се е случило.
Сондата беше неподвижна, а рамото й се бе свило почти на две. Върху устройството бе паднало парче бетон, което беше счупило горната му част и бе изкривило основата. Веригите се бяха откачили и сондата не можеше да помръдне.
Пийт не можеше да повярва на очите си. Погледна часовника на екрана и изтръпна. До избухването на бомбата оставаха по-малко от две минути.
102.
Шумът от падаща мазилка и стомана беше оглушителен. Макнали притискаше децата към себе си и се опитваше да ги защити. Колата, в която се намираха, се люлееше на колелата си и за един ужасен миг му се стори, че ще се прекатури. Но тя остана изправена и ударната вълна най-накрая премина.
Макнали постоя колкото му стигна смелостта, преди да излезе от автомобила. Из въздуха се носеше гъст прах. Децата също слязоха и започнаха да кашлят.
— Ето — каза Макнали, клекна до тях и даде на всяко да поеме дъх от кислородната маска. След това се изправи, сложи си отново маската и се опита да види в какво състояние е изходът.
Дръпна Тим и Джуни към съседната пътека и почти ги извлече още петнайсет метра напред към склона. Когато се приближиха, видяха, че пътят им за отстъпление е напълно блокиран.
Макнали чу гласа на Фил по радиостанцията.
— Шефе? Шефе? Там ли си?
— Добре ли сте, Фил? — попита го Макнали.
— Ние сме добре, но вие сте в капан.
— Вие излизайте на повърхността. Аз ще намеря друг изход.
— Джим…
— Прави каквото ти казвам, Фил! Няма време. Просто се разкарай оттук!
Макнали се обърна към децата. Те не знаеха нищо за бомбата, и без това бяха достатъчно уплашени.
— Не можем да излезем! — извика Тим. Триеше зачервените си очи, но само ги замърсяваше още повече.
— Ще намерим начин — отвърна Макнали колкото можа по-успокоително. Пак си погледна часовника. Имаха две минути.
— Защо все си поглеждаш часовника? — попита Джуни.
Макнали не й отговори. Огледа се и се опита да реши какво да правят. Спомни си точно плана на конферентния център — беше разглеждал схемата на лаптопа, докато пътуваха през Скид Роу. Рампата беше неизползваема. По нея можеше да се слезе само надолу. Имаше аварийни изходи в четирите краища на паркинга. Погледна над колите към северозападния изход. Той беше обвит в дим и от него излизаха пламъци, които пълзяха към тавана. От изток на запад се простираше петметрова огнена арка и блокираше пътя.
Макнали се обърна и отново погледна към склона, а после към югоизточния ъгъл. Този изход беше по-близо. Виждаше го над покривите на колите. Светлинният знак бе угаснал, но той виждаше стъклената му обвивка.
— Насам — извика той на децата.
Побягна с всички сили между колите, като на всеки няколко секунди проверяваше дали Тим и Джуни са до него. Подминаха и последната редица коли и видяха изхода пред себе си. Беше напълно блокиран.
Макнали усети как сърцето му се сви. Спря, за да си поеме дъх. Наведе се и подпря ръце на коленете си. Погледна отново часовника. Минута и двайсет и четири секунди. Обърна се назад към паркинга, като се опитваше да овладее ужаса си.
— Мисли, Макнали, мисли! — каза той на глас.
Но нямаше какво да измисли. Децата бяха изплашени и отчаяни. Джуни отново се разплака. Макнали бутна с пръст каската си назад. Имаше само един път. Една последна, отчаяна надежда. Въпреки че беше блокиран от огъня, по него можеше да се опитат да стигнат до североизточния изход.