Вампирите и градът

Той отиде в банята и взе горещ душ. Пусна струята върху главата си, но водата не можеше да измие спомена за Дарси и кръвта. Как би могъл да се присъедини към нейния свят?

Няма нищо по-свещено от любовта. Думите на Ванда прозвучаха в съзнанието му и го попариха сякаш с вряла вода. Как може да се откаже от нея? Обичаше я. Но можеше ли да се остави на волята на вампир?

Изсуши се и влезе обратно в стаята с кърпа, увита около кръста. Погледна към компютърния екран. Дарси не беше вече в къщичката до басейна. Сигурно е отишла в спалнята, където той не разполагаше с камера.

Остин провери фоайето и стълбите. Празни. Също така и източното крило.

Дъхът му секна, а кърпата падна от бедрата му. Дарси вървеше към него. Тя беше облякла бяла хавлия, която прикриваше късите й шорти и изрязано потниче.

Той взе куфара си и извади оттам чифт чисти боксерки. Червена коприна. Е, по-добре беше от Спондж Боб. Дарси леко почука на вратата. Майко мила. Той се напъха в боксерките и затвори лаптопа си. Заглади мократа си коса назад и отвори вратата.

Лицето й беше бледо и смутено. Погледът й се плъзна по тялото му, после се върна обратно на лицето му. Той се опита да запази изражението си непроницаемо.

— Това не е добра идея.

Тя сложи ръка на вратата, за да му попречи да я затвори.

— Ти каза, че трябва да поговорим.

— Промених си мнението.

Тя замръзна.

— Това е твоята последна нощ тук.

Нашият последен шанс да бъдем заедно. Думите увиснаха между тях неизречени.

— Не съм сигурен, че това ще се получи.

В очите й се появиха гневни отблясъци.

— И ще се предадеш без бой? Това не ми звучи като в стила на мачото супершпионин. — Бутна вратата, която се отвори със страшна сила.

Вампирска сила. Може ли да я използва срещу него? Остин отстъпи назад.

— Ядосана ли си?

— Как мислиш? — Тя затвори вратата и прекоси стаята му. — Ти се съгласи да се елиминираш от шоуто тази вечер. И въпреки това все още си тук.

— Не съм се старал да остана, просто се случи.

— Е, да. Просто не можеш да устоиш да си най-сексапилният мъж на планетата. Това трябва да е ужасно изпитание за теб.

Той се подпря с рамо на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Опитваш се да ме уволниш ли? — Тя продължи да се разхожда. — Не осъзнаваш ли, че това е единствената телевизия, в която мога да работя? — Спря и го погледна. — Напълно безчувствен ли си към това, през което преминавам?

Той скръцна със зъби.

— Свърши ли?

— Не! — Тя се отправи към него. — Не трябваше да влизаш в джакузито при Ванда.

— Ние само си говорихме. Знаеш това. Наблюдаваше ни. — Остин й отправи един раздразнен поглед. — Като някой ястреб.

Тя изсумтя.

— Е, ти сигурно си се възстановил от своето отвращение. Или може би само аз те отблъсквам.