Вампирите и градът

Тя дръпна шортите си няколко сантиметра надолу, после прокара ръце по кожата си.

— Някъде другаде?

— Долната част на гърдите ти, където те са налети и тежки.

— Ах. — Тя нави потника си нагоре и показа долната част на гърдите си. Спря точно преди да открие зърната. Сложи длани под гърдите си и ги повдигна. Когато погледна към него, очите й потъмняха и започнаха да блестят.

Мили боже! Той се напрегна.

— Очите ти станаха червени.

— Това означава, че съм гореща и готова.

— Автоматично ли се случва? — Мамка му. Ако не можеше да контролира своята вампирска същност, какво ли друго можеше да направи?

Тя тръгна бавно към него.

— Кажи ми, къде другаде искаш да ме захапеш?

Нямаше да й позволи да го зашемети. Имаше още няколко коза в ръцете си. Съсредоточи менталните си мисли и навлезе в съзнанието й. Тя се задъха, затвори очи, а по бузите и шията й изби червенина.

— Свали горнището си.

Тя отвори очи и се усмихна леко.

— Както желаеш. — Издърпа потничето си през главата и го остави да падне на пода.

Той беше възхитен от гърдите й, но изведнъж една ледена вълна от психическа сила се блъсна в него и започна да се върти в съзнанието му. Той автоматично я отблъсна и разсея.

— Много си силен — прошепна тя.

— Ти не си.

Дарси сви рамене.

— Никога не съм опитвала преди. Не харесвам проникването в чуждото лично пространство.

— Следователно, не харесваш и моето проникване в съзнанието ти.

— Не ми харесва, когато вампирите го правят. Толкова ужасно студени са. А ти си толкова прекрасно топъл — изчерви се тя. — Нямам какво да крия от теб и е толкова приятно да усещаш топлина отвътре. От толкова дълго време се чувствам студена.

Студена, защото на практика тя беше мъртва през половината време. В какво се забъркваше той? Всяка сутрин щеше да се събужда до мъртва жена. Но не можеше да пренебрегне болката и тъгата в очите й. Нейната болка беше негова. Нейният свят щеше да стане негов.

Тя застана пред него гола, с изключение на късите шорти. Очите й бяха възвърнали небесносиния си цвят, изпълнени с желание и страх. Страхуваше се, че той може да й откаже.

— Казваше ми къде искаш да ме ухапеш — напомни му тя тихо.

— Да, има едно място. Но аз няма да те ухапя там. Ще те любя. — Той се наведе към нея и вдиша аромата на шампоана й. Нежно отмести косата й. Там на врата й имаше два малки белега от ухапване на вампирски зъби. Бедната Дарси. Нищо чудно, че косата й винаги беше пусната. Той докосна белезите с върха на пръстите си.

Тя потръпна.

— Къде искаш да ме любиш?

Той прошепна в ухото й:

— В твоята сладост.

Той я придърпа в обятията си и я отнесе в леглото.

— Остин?

— Да. — Той щеше да я вземе и да вървят по дяволите всички последици.