Споделена любов

Тя потрепери и се запита защо положението на наблюдател, когото всички избягват, тази вечер й тежи повече от обикновено. За Бога, вече четиристотин години никой член на вампир-ската глимера не смееше да я погледне в очите и тя беше свикнала с това. Първоначално беше нежеланата шелан на Слепия крал, а после се бе превърнала в бившата нежелана шелан - захвърлена заради възлюбената му нечистокръвна кралица.

Може би вече нямаше сили да гледа живота отстрани.

С разтреперани ръце и плътно стиснати устни, Мариса вдигна тежките поли на роклята си и се отправи към внушителния свод, извеждащ от балната зала. Спасението я очакваше навън и тя бутна вратата към дамския салон с безмълвна молитва.

Слава на Скрайб Върджин!

Напрежението бързо започна да я напуска, когато прекрачи прага и се огледа наоколо. Тази стая в имението на брат й винаги й се бе струвала като луксозна съблекалня за дебютантки. Украсена в пищен руско-императорски стил, кървавочервената зала за почивка и оправяне на грима беше обзаведена с десет тоалетки, които си подхождаха прекрасно и които съдържаха всичко, от което една дама се нуждаеше, за да подобри външния си вид. В дъното на помещението се намираха баните, всяка от които беше издържана в цветовата гама на някое от яйцата на Фаберже* - част от богатата колекция на брат й.

* Яйца на Фаберже - ювелирни изделия, изработени между 1885 г. и 1917 г. от Петер Карл Фаберже за руското императорско семейство, както и за частни колекционери. - Бел. прев

Толкова женствено. Толкова съвършено. Застанала в средата на салона, на Мариса й се прииска да изкрещи. Вместо това прехапа устни и се приведе пред едно от огледалата, за да оправи прическата си. Дългата й руса коса, която, разпусната, стигаше до кръста, тази вечер беше вдигната в съвършен кок, който вече няколко часа не бе мръднал, а перлените нанизи, които нейната доген беше вплела в русите кичури, бяха непокътнати.

Разбира се, часовете, прекарани в безучастно наблюдение, не бяха кой знае какво предизвикателство за прическата й в стил Мария-Антоанета.

За сметка на това огърлицата й се беше поразместила. Мариса я нагласи така, че едрата черна перла, която завършваше накита, да пада точно над деколтето й, доколкото изобщо имаше такова.

Гълъбовосивата й рокля беше класика от „Балмен", купена през четиридесетте години на двайсети век в Манхатън. Чисто новите й обувки бяха на „Стюарт Уайцман" (не че някой можеше да ги види, скрити под дългата до земята рокля). Както винаги, огърлицата и обиците й бяха от „Тифани" - откакто баща й за първи път беше открил Луис Комфорт в края на деветнайсети век, семейството на Мариса бе сред най-лоялните клиенти на компанията. Което беше една от отличителните черти на аристокрацията, нали така? Постоянство и високо качество във всичко, неприкрито неодобрение към всяка промяна и всеки недостатък.

Мариса се изправи и отстъпи назад, докато огледалото не я обхвана в цял ръст. Каква ирония! От другия край на стаята в нея се взираше същинско въплъщение на женското съвършенство, една невероятна красота, излязла сякаш изпод длетото на някой майстор, а не създание от плът и кръв. Извивките на високото й стройно тяло бяха изящни, а лицето възхитително - очите и устните, скулите и носът бяха със съвършени пропорции. Кожата й беше бяла като алабастър, очите й - сребристосини. Малцина вампири имаха по-чиста кръв от тази, която течеше в нейните вени.