Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Не беше от хората, които използват пижами. Съблече се и се отпусна между чаршафите. Все още беше много напрегнат и веднага щом затвори очи, картината на разтрошената глава на Муками изникна в съзнанието му. Трябваше да замести гледката с нещо друго.
Пробва няколко образа, но в крайна сметка се спря на лицето на Натали. Полека-лека се появиха и други картини и след десет минути той вече спеше дълбоко.
5. глава
Когато се събуди, в съзнанието на Харват първо изплува образът на Натали. Вероятно защото тя леко чукаше на вратата. С едно-единствено кацане да презаредят бяха взели разстоянието за по-малко от десет часа.
Харват се облече и се възползва от несесера с тоалетни принадлежности, който намери до умивалника. В салона Натали го чакаше с малък поднос с храна. Беше стигнал едва до половината, когато от високоговорителя долетя съобщението на капитана, че е време да се приготвят за кацане.
Важният пасажер бързо преглътна още няколко хапки и благодари на Натали, която сръчно разчисти. Той погледна през прозореца и с изненада забеляза, че слънцето е на почти същото място на небосклона, където го видя и при напускането на Кения. Изумително е наистина как пътуването назад през времевите зони, особено с толкова бърза машина, създава впечатлението, че денят изобщо не е напреднал.
Още по-изумителен беше фактът, че се готвеха да кацнат на националното летище „Рейгън“, а не на „Дълес“, където се приземяваха машините от международните полети. Единствените международни бизнес полети, които имаха право на тази привилегия, бяха от летища, където САЩ имаше митнически и гранични служби. Момбаса със сигурност не беше сред тях. Този, който бе уредил полета на Харват, положително имаше сериозни връзки някъде по високите етажи на властта.
Щом се приземиха и спряха, екипажът се събра, за да изпрати пасажера си. Харват им благодари и получи от втория пилот малка кутия.
— Сувенир от вашия полет — информира го той.
Харват надникна вътре и видя прекрасен макет на свръхзвуковия джет „Еъриън“ с всички подробности, дори и надписа на корпуса отвън.
— Много благодаря.
— Едва ли искате да забравите и това тук — усмихна му се Натали, подавайки несесера, който беше използвал.
За разлика от майка си, както и от многото жени, с които бе излизал, Харват не прибираше сапуните и шампоаните от хотелите, нито пък несесерите, които се полагаха на пътниците от първа класа. Не искаше обаче да засегне Натали, затова прие малкия ѝ подарък с усмивка и благодарности. Можеше да го пусне в първото кошче за смет.
Премина митническия и паспортния контрол и се качи на специалната кола, която го чакаше, за да го отведе в службата, където да уреди останалите формалности, а оттам до „Обслужване на бизнес авиацията“, преди някой от „Карлтън Груп“ да го вземе за срещата му със Стареца във Вашингтон.
Пред „Обслужване на бизнес авиацията“ завари Слоун Ашби, едно от протежетата на своя шеф. С високите скули, тъмносивите очи и опънатата си назад в опашка коса, тя напомняше по-скоро на младата съпруга на провинциален банкер. Би било грешка обаче човек да си създава мнение за тази жена по външния ѝ вид.
Слоун имаше не само превъзходен ум — бе завършила с пълен отличен Нортуестърн Юнивърсити с магистърска степен по математика и химия — но и голям талант в зимните спортове: фигурно пързаляне и сноуборд. Беше и страхотен оперативен работник.
Харват, който беше бивш състезател на Съединените щати по ски спускане, бе споделял с колегите си, че това, което най-много харесва у нея, е смелостта в спорта. Никой не му повярва. Всички предполагаха, че всъщност му допада сексапилът ѝ. С други думи, дори хора, обучени да ценят другите по способностите им, ставаха жертва на привлекателния ѝ външен вид.
Карлтън пък имаше съвсем други основания да я харесва. Освен заради несъмнените ѝ възможности в спорта, той изпитваше огромно уважение и заради факта, че въпреки доброто материално състояние на семейството ѝ, тя бе настояла да плаща сама следването си и бе завършила блестящо Колежа за подготовка на офицери за резерва. Още при записването си бе настояла да бъде изпращана на места, където се водят военни действия. Имаше зад гърба си цели две мисии в Афганистан, ликвидирайки повече врагове от всички жени, взети заедно, по време на службата (а и от много от мъжете). Случи се обаче така, че без всякакво разрешение едно списание не само помести снимката ѝ на корицата си, но публикува и обширен материал за нея. Това я превърна в обект на такова внимание, че се наложи да сложи край на кариерата си като професионален войник.