Тайният орден

Обикновено не я изпращаха да посреща някого на летището, но този път обстоятелствата очевидно бяха извънредни и всеки даваше своята лепта. Въпреки славата си на особнячка Ашби чудесно работеше в екип.

— Здравей, старче — поздрави тя.

Старче ли?Вярно, че бе прехвърлил четирийсетте, но все още нямаше нищо общо със старостта, още повече че и двамата работеха за истински възрастен мъж, какъвто беше Рийд Карлтън. Въпреки всичко Ашби не пропускаше случай да го закачи на тази тема. Харват не се чувстваше стар и въпреки това се дразнеше, когато тя се заяждаше така.

— Донесох ти нещо от Африка — рече той.

— Така ли? — изражението на Ашби изведнъж стана по-дружелюбно, почти детинско. — Какво?

— Ето това — показа ѝ той средния пръст на едната си ръка.

Тя се засмя от сърце. В гласа ѝ нямаше и нотка на гняв или обида. Умееше да оцени добрия майтап дори когато беше за нейна сметка. Подобно нещо не бе в състояние да засегне егото ѝ. Самата тя имаше достатъчно добро чувство за хумор.

Имаше и око и ухо за интересни хора и ситуации. Човек се стъписваше от бързината, с която Ашби анализираше нещата и съобразяваше какво става. На Харват му беше неприятно да си признае, но тя вероятно беше по-бърза и по-умна от него.

— Поне ще имаш на какво да закачиш ето това тук — отбеляза Слоун, пресегна се през прозореца на колата си и измъкна обвит в калъф костюм.

— Откъде го взе? — попита той и пристъпи напред.

— Мисля, че е задигнат от някой сутеньор или от говорител по телевизията, който съобщава прогнозата за времето.

— Много смешно — отбеляза Харват с крива усмивка и протегна ръка да поеме закачалката. — Как влезе в дома ми?

Тя вдигна десния си крак и силно ритна напред.

— Използвах „шперца“ си „Маноло“ номер шест.

Дръзко.Харват харесваше дързостта.Почтитолкова, колкото и стюардесите от „Скандинавските авиолинии“ с шалче около врата. Но само почти. Освен че Слоун Ашби беше твърде млада за него, тя беше и колега. Нещо повече, Рийд Карлтън, който очевидно ѝ бе дал ключа и кода за алармата на дома му, беше пределно ясен, че очаква от Харват да поддържа строго професионални отношения с нея. Някой ден тя щеше да направи невероятни неща за тяхната агенция, може би по-велики, отколкото бе направила за собствената си държава. С Божията помощ щеше да докладва на Харват. Карлтън не искаше усложняване на отношенията им да попречи по някакъв начин на работата.

— Ако щом се прибера — отбеляза Харват, докато поемаше закачалката, — открия, че плочите ми на „Кул енд дъ Генг“ липсват, ще стане голям скандал.

— Никой не се е доближавал дори до скъпоценния тифонограф, деденце — бавно и високо произнесе тя, все едно говореше на човек с отслабващ слух. — Не се тревожи. Всичко си е на място. Твоите „Кул енд дъ Генг“ ще са си там, щом автобусът те върне у дома след бингото.