Тайният орден

Харват и Санчес се възползваха от оживлението и успяха да се придвижат към укреплението на пиратите незабелязано. Застанаха зад една паркирана кола и видяха как поне двайсетина души изтичаха навън и се спуснаха към пристанището. Изчакаха още шейсет секунди, за да се уверят, че вече никой няма да напусне къщата, и едва тогава решиха да нахълтат.

Портата зееше широко отворена и Харват се шмугна първи, последван от Санчес. Разделиха си задачите и той ликвидира двама пирати отляво, а Санчес — други двама отдясно. Прилагайки бързина, изненада и безмилостна жестокост, те напредваха, без да прекъсват огъня, докато не стигнаха основната сграда.

От вътрешността изплашен сомалиец, вероятно под въздействието на изпушената трева, откри огън, преди още американците да са стигнали до входната врата, и те отвърнаха с готовите си за стрелба „Хеклер и Кох“ МР7. Санчес мина встрани от сомалиеца и го простреля през един от прозорците, поваляйки го мигновено.

Щом прекрачиха прага, огънят продължи срещу други трима, застанали на балкон с изглед към дневната. Този път стреляше Санчес, а Харват се промъкна, за да намери място с добра видимост. Сомалийците имаха пълен контрол над помещението и чудесно го знаеха.

След кратко колебание Харват откри подходящото място. Даде знак на Санчес да брои до три и се затича да прекоси дневната.

Докато Санчес стреляше непрестанно, за да не могат онези тримата да мръднат, Харват застана под дървения балкон, насочи автомата нагоре и даде дълъг откос. Залпът от куршуми разцепи дъските на пода и буквално разкъса мъжете над него.

Щом получи знак от Санчес, че е чисто, той напусна укритието си и отново прекоси дневната.

Пред тях имаше два коридора, Харват се канеше да предложи да тръгнат по десния, когато двама мършави мъже надникнаха от стаята в дъното на левия. Санчес и Харват стреляха мигновено.

Надяваха се това да е стаята, в която е затворен капитанът на „Сиена Стар“, и се отправиха бързо натам.

Санчес посегна към бравата и изчака Харват да кимне в знак, че е готов, след което завъртя металната топка.

Вътре завариха последния сомалийски пират и още двама души — гърка капитан и кенийския механик, който ги беше довел в селото. Сателитният телефон, който Харват му беше дал, лежеше в скута на Муками, а сомалиецът притискаше до слепоочието му дулото на автомат „Калашников“.

Преди Харват да успее да извика поне „Чакай“, да го призове за спокойствие или дори да стреля, пиратът натисна спусъка и въздухът наоколо се изпълни с червеникава мъгла, стената и леглото отзад се оплискаха с кръв и ситни кости, с парченца от мозъка на Муками.

Тялото на механика едва бе докоснало пода, а Харват вече бе изпразнил пълнителя на своя автомат в сомалиеца.

— Мамка му! — процеди тюленът. — Мамка му!

Санчес мълчеше. Нямаше и какво да каже. Извърна лице към коридора навън, за да се увери, че никой не ги застрашава вече.

Харват се мъчеше да овладее гнева си. Пристъпи напред и извади радиотелефона си. Скоро се съвзе и се обърна към гръцкия капитан.

— Капитан Велопулос, тук сме, за да ви отведем на танкера. Моля ви да стоите близо до нас и да правите всичко, което ви кажа. Разбрахте ли ме?