Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Излезе навън и тръгна към колата ѝ. Получи одобрително подсвиркване.
— Я, колко си хубав! — рече Ашби.
— Можеше да избереш някоя от многото бели ризи в гардероба ми.
— Много са скучни. Изглеждаш страхотно. — Тя протегна ръце и затегна възела на вратовръзката му. — Не вярвай на никого, който би се опитал да те убеди в противното.
Харват метна калъфа с останалите си дрехи в багажника и докато се настаняваше на мястото до шофьора, попита:
— Къде отиваме?
— Господин Карлтън те чака в центъра на града. — Тя включи мотора и започна маневри, за да напусне паркинга.
— И къде по-точно?
— На Си Стрийт между Двайсет и първа и Двайсет и втора.
— Държавният департамент ли?
— Не — отвърна Ашби. — Срещу него. При паметника на Айнщайн.
— Имаш ли представа защо точно там?
— Не, никаква. Да не си направил някоя глупост, та той иска да те пребие пред статуята на Алберт Айнщайн за назидание на всички нас?
Харват се развесели. Ашли беше права. Стареца не понасяше глупаци и много обичаше да дава уроци на иначе умни хора, които понякога вършеха необмислени постъпки.
— Прехвърляш какво си сбъркал напоследък, нали? — погледна го Слоун, отклонявайки очи от пътя за миг.
— Не, няма такова нещо.
— Как ли пък не. Пошегувах се, а ти си помисли, че може наистина да си сгафил.
— По-добре внимавай в пътя — махна с ръка Харват.
— Би било подходящ край — не спираше тя — да те пребият в краката на Айнщайн заради някаква глупост.
— Не искаш ли да говорим за нещо друго? — предложи той.
— За какво например? — попита Ашли, докато отбиваше по пътя за окръг Колумбия.
— Все ми е едно. Нека е нещо забавно, стига да не е за покупки, за приятелките ти или за любовния ти живот.
— Ако искаш да пътуваш в мълчание, защо просто не ми каза?
Подиграваше му се.
— Добре — прие той. — Опитваш се да си интересна и ще се направя, че си. Съгласна ли си?
— Нямаш ли чувството, че се държим като отдавна женена двойка? — усмихна се тя. — Като онези, в чийто живот се набърква някое много привлекателно момиче, защото съпругът е безбожно богат, а момичето знае, че той може да умре всеки момент.
Харват поклати глава и я облегна назад, сякаш се канеше да спи. Ашби го тупна по гърдите и той се смили, предлагайки ѝ да даде тема за разговор.
Тя разнищи някои от текущите проблеми на организацията и как могат да бъдат решени. Разменяха си леки заяждания, но в крайна сметка останалата част от пътя мина в чудесен разговор.
7. глава
След като направи полагащия се в техния бизнес КОО — кръгов обход за оглед, Ашби спря пред музея на Алберт Айнщайн и пожела късмет на Харват.
— И между другото — подхвърли тя, докато той слизаше от колата и всеки миг щеше да затръшне вратата, — ако все пак шефът реши да те ликвидира, мислиш ли, че мога да взема твоето паркомясто зад офиса?
— Един съвет от мен — наведе се той през отворената врата, — единствените мъжкарани, които мъжете гледат с удоволствие, са кечистките. Имай го предвид и може и да си намериш съпруг.
Ашби направи мимика, все едно ще захапе нещо голямо.
— Според теб ще открия ли някога „яко момче“? Надявам се да се случи.
Харват поклати глава и хлопна вратата, докато младата жена се смееше от сърце на собствената си шега.
Хитруша, помисли си той с усмивка. Това нейно чувство за хумор щеше да ѝ навлече много беди. Искаше му се да ѝ спести бъдещи неприятности, но ако приличаше на него, тя щеше да научи уроците си по трудния начин.
Забеляза Стареца на една от отдалечените пейки, наредени около паметника, огледа се внимателно, за да се увери, че никой не го следи, и едва тогава приближи и седна до него.
— Ти наистина не бързаше да се появиш — процеди Стареца. — От четирийсет и пет минути седя тук като идиот и храня тъпите гълъби.
— Добре съм, сър — рече Харват. — Благодаря, че попитахте.
— Не ми се прави на умник. Какво ѝ е на тази риза? Белите ти да не са на химическо?
Рийд Карлтън беше мъж от старата школа. Винаги носеше костюми на „Брукс Брадърс“, бели ризи и много консервативни вратовръзки. Така беше облечен и сега. Светлокафяво палто лежеше сгънато на пейката до него редом до брой на „Уолстрийт Джърнъл“, чаша кафе и кесийка, от която вероятно вадеше трохи от мъфин за храна на гълъбите.
— Това е избрала Ашби от гардероба ми.
— Жени — кимна пренебрежително Стареца с глава. — Трябваше да изпратя някой мъж да ти вземе дрехи.
Харват знаеше, че Стареца харесва Ашби и думите му не значеха нищо в момента, просто по някаква причина бе в лошо настроение.