Тайният орден

Санчес хвърли поглед назад.

— Дано капитанът да е с удобни обувки, защото пътят от паркинга до водата няма да е къс.

— Кой казва, че ще спираме на паркинга? — попита Харват и насочи колата към пристана с максимална скорост.

— Не говориш сериозно, нали? — понечи да попита Санчес, но думите бяха заглушени от избухналата канонада, която отнесе задния им калник.

Докато мерцедесът пердашеше напред и изпод колелата хвърчаха настрани кашони и сандъци, Санчес отговаряше на огъня на тежковъоръжените сомалийци от брега. Включи радиотелефона си.

— Стрелец. Стрелец. Тук Маркер. Множество въоръжени мършави. Тръгвайте. Имаме нужда от вас. Край.

— Разбрано, Маркер. Стрелец приближава на три часа от вас.

И преди връзката да прекъсне, Санчес и Харват забелязаха, че катерът с екипа на Стрелец на борда се движи почти успоредно с тях във водата, а картечницата на носа бе насочена към тълпата на брега.

Без да намалява скоростта, Харват приближи до сомалийската лодка за провизии и почти в движение скочи на кея. Прикри се и докато насочваше автомата, даде знак на Санчес да изведе капитана на танкера от колата и да се насочат към лодката.

Щом човекът беше вече на борда, Санчес се върна с парцал, напоен с някакъв химикал. Напъха го в резервоара на мерцедеса и щракна запалката си пред онази част, която остана да виси отвън.

— Да изчезваме! — извика той на Харват.

Откачиха въжето, придържащо лодката за кея, и скочиха вътре. Щом видя, че Харват и Санчес са в лодката и се отдалечават от пристана, Пили я насочи към изхода на пристанището. Екипът на Стрелец ги следваше непосредствено.

Последното, което видяха, бяха няколкото оцелели пирати, които напразно стреляха в тяхна посока. Единият дори подгъна коляно и с опрян на рамото гранатомет се прицели в отдалечаващата се лодка. Точно в този момент мерцедесът експлодира, отнасяйки кея и всичко по него.