Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Нямало нищо необикновено в това механик кениец да се отбие в оградената със стена сграда, след като се върне на пристанището, за да си получи парите, и едва тогава да се прибере в хотела си. Често пиратите го канели на питие, да изпушат малко кат и да поиграят покер. Ако го поканеха и този път, Харват поръча на кениеца да приеме.
Той даде на Муками сателитен телефон, за притежанието на който измислиха и благовиден предлог. Ако домакините откриеха телефона, Муками щеше да обясни, че на „Сиена Стар“ изпробвали нова електрическа инсталация и той трябва да бъде на линия, в случай че братовчед му има нужда от техническа помощ.
Вътре той щеше да се увери, че капитанът грък е там, и да предаде информацията на Харват и Санчес. Двамата бивши морски пехотинци щяха да свършат останалото.
Щом преговориха всички подробности по операцията, Харват не се сдържа и попита Муками:
— Защо?
— Какво защо? — не разбра кениецът.
— Защо правиш това? Защо работиш с пиратите?
— Заради онова, за което всички го правят — за пари.
— Но пиратите са престъпници.
— За съжаление в Африка не си позволяваме лукса да избираме от кого взимаме пари.
— Двамата с братовчед ти имате вид на порядъчни хора. Образовани сте. Възпитани. Говорите по няколко езика. За хора като вас положително има и други начини да печелят.
— Не е точно така. На нас ни трябват много пари.
— Не те разбирам.
— Сестра ми и сестрата на Пили заминаха в чужбина. Платиха на едни мошеници да ги отведат в Европа. Бяха им казали, че ще им намерят работа и така ще имат шанса да започнат нов живот. Оказа се лъжа. Онези излязоха трафиканти. Това стана преди две години. Оттогава не сме се чували с момичетата. Трафикантите поискаха още пари, за да върнат сестрите ни. Та затова се налага да работим за всеки, който плаща, и то плаща добре.
Това бе една от хилядите сърцераздирателни истории, популярни в страните от третия свят. На Харват не му влизаше в работата и той искрено съжали, че изобщо попита. Над лодката надвисна мълчание, чуваше се само шумът на моторите, които ги отвеждаха към брега.
Лодката за провизии на пиратите акостира до кея след полунощ. Наоколо се виждаха само подобни лодки, чиито екипажи отдавна се бяха прибрали. От другата страна на малкото пристанище бяха гъсто наредени един до друг корабите на пиратите и катерите им за бързо придвижване. Напоследък се говореше, че акциите на сомалийските пирати са на изчезване, но тук, в това село, очевидно добре печелеха от тях.
Харват и Санчес надникнаха от кабината на щурвала и огледаха внимателно околността, преди да разрешат на Муками да слезе и да отиде при колата си.
Проследиха го с погледи, докато измина целия кей и се насочи към очукания мерцедес седан с една бяла врата и липсващ заден прозорец. Щом моторът запали и заръмжа равномерно, Муками изгаси фаровете, което беше сигнал за тези в лодката, че наоколо е чисто.
След пореден внимателен оглед на пристанището Харват и Санчес стъпиха на кея. Макар да бяха навлекли дрехи на сомалийци, които намериха на „Сиена Стар“, не можеха да излъжат никого, който ги видеше по-отблизо. Добре, че не се виждаха хора наоколо, защото те нямаха намерение да влизат в схватка с други освен с онези, които бяха решени да ликвидират.
Веднага щом пътниците на Муками се качиха в колата при него, той сви по една от страничните улички и се насочи към цитаделата на пиратите. Беше достатъчно разумен, за да не кара по централната улица.
Селото не беше много голямо, но съдейки по множеството сателитни чинии по покривите, както и по скъпите чужди коли, паркирани пред някои от внушителните сгради, Харват реши, че бизнесът на тукашните пирати върви добре.
Муками намали, когато наближиха поредната висока ограда, и предупреди Харват и Санчес, че ще завие наляво. Чуваше се музика, прозорците на горния етаж светеха. Нямаше обаче постове за охрана, което Санчес отбеляза веднага.
— Става дума за пирати — обади се Муками. — Имат много оръжие. Кой ще е толкова луд, че да се опита да краде от тях.
Това, че не се е случвало, не означава, че няма да има първи път, поклати глава Харват, убеден, че дори сомалийците може да разсъждават като нормални хора. Но сега пиратите щяха да получат болезнен и вероятно доста скъпоструващ урок.
След като спря в съседната пресечка, Муками остави пътниците си в запустяла рибарска хижа с избушени прозорци и хлътнал покрив.
— Знаеш какво да правиш, нали? — подхвърли Харват.
Муками кимна и преди Харват да успее да зададе следващ въпрос, натисна педала на газта.