Галерия на мъртвите [bg]

— О! — възкликна Ерика, правейки всичко възможно да прикрие безпокойството си, когато се обърна към групата. — Вие вървете. Ще ви настигна след минута.

Тя доближи телефона до ухото си и въпреки че говореше тихо, докато се отдалечаваше от всички, Гарсия чу първите й думи към момичето.

— Здравей, миличка, наред ли е всичко? — Гласът й беше изпълнен с тревога.

Останалите четирима заобиколиха къщата и се насочиха към алеята за коли. Карлос погледна агент Уилямс.

— Круела де Вил6 има дъщеря? — попита той, искрено изненадан.

Агентът кимна.

— Да. Хедър. На четиринайсет години е и е много сладка. И забавна. Ще се влюбиш в нея, ако я видиш.

— Еха. Нямах представа. Агент Фишър няма вид на майка, ако се сещаш какво искам да кажа.

— Ерика не е лош човек, детектив Гарсия. Тя е само…

— Груба и огромен трън в задника? И престани с това „детектив”. Наричай ме Карлос. Сега сме като стари приятели. Познаваме се от… — Той погледна часовника си. — Почти двайсет и четири часа.

Агент Уилямс се усмихна.

— Да, Карлос, тя може да е груба понякога, но щях да употребя думата „всеотдайна”. Ерика е много силна жена, която преживя страшно много през последните няколко години. — Той поклати глава, за да покаже, че няма да разкрие повече. — Работата и дъщеря й са всичко, което й остана. Затова всеки ден, когато се събуди и вземе значката си, тя дава сто и десет процента от себе си. Да, за много хора Ерика може да е арогантна, нервна, нахакана, груба и несъмнено трън в задника понякога, но може да се обзаложиш, че винаги ще свърши работата си. И винаги ще ти пази гърба. В каквато и ситуация да се озовеш, ако се нуждаеш от нея, Ерика винаги ще те подкрепи.

Те седяха в джипа от десетина секунди, когато агент Фишър се присъедини към тях. Единственото останало свободно място беше до Гарсия.

— Наред ли е всичко? — попита той.

Агент Фишър се изненада. Не долови абсолютно никакъв сарказъм в гласа на детектива. Дори можеше да се закълне, че в думите му прозвуча загриженост.

— Да, всичко е наред, благодаря — отвърна тя с малко недоверчив тон.

Карлос се усмихна и Ерика отново не съзря цинизъм в усмивката му. Това я подтикна да разкрие малко повече:

— Не съм се прибирала вкъщи почти две седмици. Дъщеря ми искаше да чуе гласа ми.

— Хубаво — искрено каза Гарсия. — Къде живееш? Във Вашингтон?

Агент Фишър се усмихна.

— За нищо на света. Не. И аз живея в Калифорния. Всъщност не много далеч от Лос Анджелис.

— Наистина ли?

Ерика кимна.

— Във Фресно. Късно вчера научих, че ще летя за Лос Анджелис, и силно се надявах, че ще се върна у дома, макар и само за една нощ. Хирурга обаче имаше други планове. — Суровият й вид малко омекна. — Ти имаш ли деца?

— Не — отговори Карлос. — Със съпругата ми все още не можем да решим дали искаме деца.