Бляскавият двор [bg]

– Ами, аз... – Уо­рън бе обзет от несигурност, разкъс­ван между пламенния си стремеж към мен и неустоимото изкушение в намека на Сед­рик, че може би има нещо, кое­то той, Уо­рън, не знае. Сед­рик моментално се възползва от тази нерешителност и буквално отмести Уо­рън.

– Хайде да си вземем нещо за пиене и да про­дъл­жим обсъждането на въпроса. Не искаме да отегчаваме тези двамата с политика. – И след броени мигове беше превел Уо­рън през половината стая.

Никълъс ги наблюдаваше развеселено:

– Много е добър в работата си. Предполагам, че е по-тежка, отколкото изглежда.

– Да – съгласих се малко тъжно.

Той отново съсредоточи вниманието си върху мен:

– Предполагам обаче, че това е трудна работа и за вас. Сигурно е същото като да сте на сцена, нали? Вечно на показ, никакви прояви на слабост. Като гледам всички ви тази вечер... някак неве­роят­но е. Веки детайл – съвършен. Но чувствате ли се понякога като... ами, простете ми, ако е оскърбително – чувствате ли се понякога като стоки за продан на витрината на някой магазин?

Трябваше ми един миг да отговоря. Наближавахме третата седмица от светския си сезон, а на нито един мъж досега не му беше хрумнало да ме попита нещо подобно.

– Да – признах. – През цялото време.

Тази откровеност отключи една непринуденост между нас и потънахме в оживен разговор. Видях, че Сед­рик с право бе определил Никълъс като откровен и забавен, и изглежда, че той също оцени тези качества у мен. Дори поговорихме малко за юридическата му практика и забелязах как се изненада, че съм толкова осведомена по въпросите на правото и политиката. При всякакви други обстоятелства лесно можех да бъда приятелка на този мъж. Защото независимо колко интересен беше, не успя да пробуди у мен нещо повече от топли чувства. Но беше най-обаятелният от всички кандидати, с кои­то се бях срещнала досега. Не биваше да се изненадвам предвид факта, че Сед­рик лично го беше подбрал. Толкова доб­ре ме познаваше. А с нап­редването на вечерта се опитах да реша: ако не можех да дам на Никълъс любовта си, можех ли да го даря с дос­та­тъч­но щастлив брак? В противен случай щеше да е нечестно.

На вечеря Сед­рик съумя да настани Никълъс до мен, а Уо­рън беше далече надолу в другия край. От време на време ме стрелкаше с печално копнеещи погледи, докато Виола прос­то ме гледаше на кръв. От другата ми страна седеше по-въз­рас­тен джентълмен, кой­то мърмореше как Кейп Триумф „потъвал в хаос“.

– Анархия – каза на Никълъс и мен. – Това се случва тук. Губернаторът трябва да овладее положението, преди тези мерзавци да поемат контрола. Чухте ли, че онези аланзански еретици, кои­то заловиха миналата седмица, вече са избягали от затвора? А къде е армията? Защо още и още вой­ни­ци отиват в другите колонии? Икорите се трупат на запад – не са си отишли независимо какво казват онези глупаци. Пос­ле, налице са и пиратите. Един събиращ кралски данъци кораб, плаващ към Осфрид, беше пленен миналата седмица. Каква дързост.