Бляскавият двор [bg]

– Никога не съм имал доверие на пауните – изръм­жа мъжът. – Всички непрекъснато говорят колко са прекрасни, но виждали ли сте някой отблизо? Има един особен поглед в онези техни малки лъскави очички. Знаят повече, отколкото дават да се разбере – той приключи разговора, като обърна наведнъж цяла чаша вино.

Когато вечерята свърши и се оттеглихме за питиета, Никълъс не успя да ме обсеби напъл­но. Учтивостта изиск­ваше да разговарям и с други – но никой от тях не беше Уо­рън. Благодарение на какъвто там трик бе използвал Сед­рик, Уо­рън беше постоянно зает. Веднъж видях Мира да го увлича оживено в разговор. Е, тя беше увлечена. Той изглеждаше като хванат в капан. Запитах се дали я беше изпратил Сед­рик.

Докато вечерта приключваше и гостите се разоти­ва­ха, Сед­рик ме хвана да поговорим насаме за миг.

– Е? – попита.

– Той напъл­но отговаря на обещаното от теб. Всъщност прекарах хубаво.

– Отлично. – При нормални обстоятелства Сед­рик щеше да изглежда по-самодоволен при такъв триумф. Тази вечер не беше така. – Ще трябва да го обработя още малко, но ако всичко мине доб­ре, мисля, че бих могъл да ускоря отправянето на предложение и тихомълком да уредя венчавка, преди семейство Дойл да разберат. Не е общоприето, но стига да съм се справил както трябва с книжата и той да плати минималната ти цена, нищо не е в противоречие с договора.

– Това е страхотно. Това е наистина... – Думите заседнаха в гърлото ми и не можах да довърша. Не можех да се преструвам, че се радвам заради венчавка, коя­то не желаех, не и когато Сед­рик стое­ше пред мен. Рядко плачех, но очите ми започнаха да се наливат със сълзи. Гневно примигнах, за да ги прогоня.

– Аделейд... – В гласа му долових същата мъка, коя­то изпитвах. Ръката му понечи да посегне към мен, а пос­ле той рязко я отдръпна, свивайки я в юмрук, както аз бях свила моята по-рано.

– Ето ви къде сте!

Джас­пър се приближи към нас с едри крачки и беше бесен. Това беше рядка гледка в сравнение с вежливия образ, кой­то показваше пред хора. – Аделейд, гос­по­дин Дойл и майка му се канят да си тръгват. Сега ще отидеш при тях и ще се сбогуваш както трябва с обещание да се видиш с тях друг път.

– Татко...

– Не. – Джас­пър вдигна предупредително пръст към Сед­рик. – Не искам да чувам нито дума повече. Ти вече провали тази вечер, като прибърза да я срещнеш с онзи адвокат! Мислиш ли, че може да плати минималната ѝ цена? Със сигурност няма да предложи повече, ако се заинтересуват и други. Казах ти преди, няма да ти позволя да провалиш това. – Джас­пър фиксира върху мен суровия си поглед. – Сега. Върви.

Сед­рик понечи да възрази, но аз махнах с ръка да го спра. Не исках да се замесва в още неприят­нос­ти. Направих на Джас­пър малък реверанс.