Бляскавият двор [bg]

Някои от сгодените момичета още присъстваха на партита, други бяха предпочели да не го правят и сега оживено планираха сватбите си. Бляскавият двор не се месеше в сватбата, след като въпросът с документите и плащанията бъдеше уреден. На всяко момиче се позволяваше да си запази една рок­ля и обикновено се омъжваше, облечено в нея. От бъдещия съпруг зависеше доколко пищна ще е останалата част от сватбата. Някои организираха грандиозни събития. Други бяха твърде изцедени финансово, за да си позволят нещо повече от таксите за магистрат.

Мистрес Кълпепър поддържаше строго разписание и изиск­ваше всички, сгодени или не, да закусваме точно по едно и също време всеки ден. Нямах нищо против ранното събуждане дори и само защото закуската беше кратък отдих от светския ни вихър. Тримата Торн, кои­то можеха да се хранят, когато им е удобно, влязоха бавно и небрежно към края на закуската, както бе обичайно. Мистрес Кълпепър бързо им намери столове и настани Сед­рик до мен. Не смеех да го погледна, но бяхме толкова близо, че краката ни се докосваха под масата. Отначало държах крака си напрегнат, но пос­ле го оставих да се отпусне до неговия. Почувствах как той прави същото. През останалата част от закуската нямах представа какво ядях или казвах. Целият ми свят се съсредоточи върху онзи допир.

Един от мъжете, кои­то пазеха на вратата, се провикна, че имаме гост. Мистрес Кълпепър излезе забър­за­но от трапезарията, за да разбере какво става, а никоя от нас не прояви особен интерес. Постоянно идваха и заминаваха слуги и пратеници. На мъжете с по-сериозни намерения любезно се казваше да се върнат по-късно, ако нямаха уговорена среща.

Така че бе истинска изненада, когато мистрес Кълпепър се върна при нас пребледняла, следвана от висок мъж. Той носеше евтин, зле ушит костюм от проста камгарена вълна, с кой­то сигурно се чувстваше неудобно в наскоро настъпилото пролетно затопляне. Оредяващата му коса беше прошарена със сиво, а в лицето му се бяха врязали дълбоки бръчки. Явно това не беше някой напорист кандидат. Всички около масата изглеждаха озадачени – всички освен Мира, колкото и странно да беше. Тя изправи гръб в стола си с изострен поглед. Не можех напъл­но да разгадая изражението ѝ. Шокирано? Пресметливо? Може би по малко и от двете.

Чарлс се надигна от масата и оправи жакета си. Беше в същото неведение като останалите от нас, но знаеше, че трябва да има причина, поради коя­то мистрес Кълпепър бе приела гост в този час.

– Мога ли да ви помогна, сър?

Непоз­натият кимна отсечено:

– Казвам се Сайлъс Гарет. Работя за агенция „Макгру“.

Ако някой си беше мислил, че тази сутрин ще е отег­чителна, тези представи бързо бяха потушени. Агенция „Макгру“ беше група със седалище извън Осф­ро, разследваща все­въз­мож­ни въпроси по поръчка на хората, кои­то можеха да платят дос­та­тъч­но доб­ре. Технически бяха независима организация, но всички знаехме, че притежават кралски пълномощия да прилагат закона. Агентите им бяха прословуто безмилостни и решителни по време на мисиите си и хвърляха огромни усилия – почтени и непочтени, за да постигнат целите си. Разследваха всичко – от прояви на нелоялност сред дребни аристократи до шпионаж за краля. Беше имало слухове, че развиват дейност в Новия свят, но никой не знаеше какво разследват или кой ги беше наел.