Бляскавият двор [bg]

Гостите започнаха да пристигат в Уистерия Холоу доста преди вечеря и ние бяхме готови да ги омаем. Е, поне другите бяха. Макар че се държах изключително благоприлично и любезно по време на пос­ледните приеми, след развитието на нещата със Сед­рик вече проявявах дори по-малко интерес към другите от обикновено. Не демонстрирах нещо повече от онова, кое­то се очакваше от мен, и веднъж бях чула един гос­по­дин да казва: „Онова момиче, диамантът, е много по-скучно, отколкото очаквах“.

В поредна проява на разсеяност тази вечер бях забравила да си сложа руж. Това ми се струваше маловажно осо­бе­но след като и бездруго носех толкова малко, но вече стресираната мистрес Кълпепър реагира, все едно ни бе връхлетяла гибелта на цивилизацията. Нареди ми да се върна в стаята си и ми заръча да използвам стълбището за слугите отзад, за да не би някой да види ужасния ми моден гаф.

Докато минавах през кухнята, чух двама мъже да спорят в един от килерите за продукти. Кухненските прислужници бяха заети и не ми обър­наха внимание, когато се застоях пред вратата да подслушвам.

– Какво искаш да кажеш с това, че ще идва? Той не беше включен в списъка на гостите! – възкликна Сед­рик.

– Искаш да кажеш, че ти не си го включил в списъка на гостите – процеди Джас­пър. –Не знам на какво си играеш, но не си мисли, че не съм забелязал как го отстрани от разписанието ѝ! Ако смяташ да ни провалиш тази сделка, тогава трябва аз да се заема и да оправя нещата.

– Той не е добра партия за нея – каза Сед­рик. – И тя не го харесва.

– Как би могла, когато почти не е имала шанс да говори с него? Сега заминавай там и бъди очарователен домакин, и гледай да не провалиш това още повече!

Джас­пър излезе, разгневен, и аз се дръпнах встрани, преди да успее да ме види. Пристъпих нап­ред, когато се появи Сед­рик.

– Предполагам, че говорехте за Уо­рън.

– Да – изръм­жа той с искрящ в очите си гняв. – Съжалявам. Нямах нищо общо, но не допускай това да те притеснява. Не си длъжна да говориш с него тази вечер, а ако се опита да обсеби вниманието ти, ще го разсея.

– Е, с такива приятелски отношения между вас сигурна съм, че няма да е трудно – отбелязах.

– Ще се погрижа за това – настоя той. – Ти се съсредоточи само върху опознаването на гос­по­дин Адълтън.

Изчака ме да си сложа руж, а пос­ле ме придружи до салона. Спряхме неловко на прага. Етикетът диктуваше джентълмен в неговото положение – кой­то беше нещо като мой настойник – да ме въведе в стаята. Той ми предложи ръката си и аз го хванах. В мига, щом го направих, почувст­вах как през тялото ми премина онова разтърсващо усещане като от електричество. Сед­рик си пое дълбоко дъх, също толкова ясно усетил ефекта.

– Можем да се справим с това – каза той. – И двамата сме силни. Можем да го направим.

За мое удивление видях, че Уо­рън не беше дошъл сам – майка му беше с него. Когато ме зърна от отсрещния край на стаята, той засия и започна да си проправя път към мен през тълпата. Сед­рик моментално направи рязък завой и забър­за­но ме отведе до един ъгъл, където слаб мъж с пясъчна на цвят коса отпиваше бренди. Беше доста привлекателен на вид, макар и не с такава изискана красота като Сед­рик – но пък и кой можеше да бъде такъв?