Измамата на краля [bg]

— Всичко е наред — обърна се Таня. — Аз съм.

Човекът очевидно я позна, защото им махна да продължават.

— Тукашните служители са доста стриктни — поясни тя, докато се спускаха надолу. — Всекидневният наплив е много голям, а винаги има хора, които обичат да се мотаят където не трябва. Но след двайсет години работа на това място всички ме познават.

Той все още държеше пистолета под якето си.

Малко след като стигнаха приземния етаж, по стълбите зад тях прозвучаха забързани стъпки. Трябва да са фалшивите ченгета, помисли си той.

— Да побързаме — прошепна Таня.

Излязоха навън през врата без ключалка. Жалко. Едно обикновено резе щеше да свърши отлична работа. Но това беше някаква модерна противопожарна стълба от първия етаж, поставена на мястото на пътя, по който са пренасяли храната от кухните към Голямата зала.

Пред очите им се разкри дълъг тесен коридор, по който се движеха посетители. Таня пое наляво, после надясно и не след дълго се озоваха в Голямата кухня. Малоун си припомни някои неща за тази част от двореца. Повече от петдесет стаи с обща площ от около триста квадратни метра, в които някога бяха работили двеста души. Те приготвяли храна за осемстотинте придворни на Хенри VIII, поднасяна два пъти дневно. Намираха се в просторна зала с две големи пещи, в които гореше буен огън. Стените и високият таван бяха боядисани в бяло. Оживена група туристи говореха на висок глас и щракаха с фотоапаратите си, вероятно представяйки си, че са се върнали 500 години назад във времето.

— Оттук, елате.

Прекосиха кухнята и спряха на прага на вратата, от която се излизаше в малък вътрешен двор.

— Огледайте се добре и кажете дали виждате преследвачите ни.

Малоун предпазливо надникна, след като пропусна покрай себе си непрекъснатия поток от туристи. Почти веднага забеляза единия от мъжете. Намираше се в коридора, който прекосиха непосредствено след като слязоха по стълбите. Таня беше описала почти пълен кръг и сега двамата стояха от обратната му страна.

— Единият е зад нас — докладва Таня.

Той се обърна. Преследвачът беше в Голямата кухня, но все още не ги беше забелязал.

— Да вървим.

Прекосиха вътрешния двор. Първият се отдалечаваше по дългия коридор с гръб към тях, но вторият скоро щеше да бъде тук.

— Трябва да стигнем онази врата — каза Таня и посочи дясната част на коридора.

Вратата беше на седем-осем метра от тях. Имаха шанс да се скрият зад нея, преди мъжът в кухнята да ги забележи.

— Защо не се насочихме право към нея, вместо да обикаляме? — попита той.

— Щяха да ни видят — обясни тя. — Бяха точно зад нас, а така успяхме да ги объркаме.

Жената беше права. В следващия миг тя тръгна натам със спокойна, но решителна крачка.

Малоун я последва. Спуснаха се по няколко каменни стъпала и стъпиха на пода, покрит с червени плочки. Озоваха се във винарната на двореца. Три дебели греди подпираха извития таван, а през малките прозорчета нахлуваше ярка слънчева светлина. Край стените лежаха огромни бъчви, в средата на помещението имаше още няколко реда такива.