Измамата на краля [bg]

Гари слушаше историята на своенравния внук с неподправен интерес.

— Той в много отношения приличал на баща си Фицрой — продължи разказа си мис Мери. — Болезнено слаб, със светла кожа и рижа коса. Но отговорността за отглеждането му поела фамилията Хауърд. За разлика от децата на Тюдорите момчето било здраво и жизнено, което, за съжаление, не можело да се каже за Елизабет, втората дъщеря на Хенри. Нейната майка Ан Болейн също произхождала от рода Хауърд по майчина линия. Но Елизабет наследила родовото проклятие на баща си и умряла едва тринайсетгодишна.

— Но тя не беше ли кралица? — озадачено попита Гари.

— Не — поклати глава мис Мери. — След ранната й смърт тази чест се паднала на незаконния й племенник и син на Хенри Фицрой.

Вратата на склада проскърца. Антрим влезе, приближи се към масите и се представи на Иън и мис Мери. Предишната вечер не се бяха срещнали, тъй като операцията се ръководеше изцяло от хората на Антрим.

— Ти ни причини куп неприятности, млади човече — обърна се към Иън той.

— Какви по-точно? — пожела да узнае мис Мери.

— Открадна една компютърна флашка, която съдържа важна информация.

— Толкова важна, че да постави в опасност живота на едно дете?

— Аз нямах представа, че има опасност за живота му.

— Вече цял месец бяга и се крие.

— По своя вина, защото е извършил кражба. Но това вече не е проблем. Операцията е прекратена и ние се изнасяме оттук.