![Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/8/chervenata-lyastovica-bg-download.jpg)
Червената лястовица [bg]
- Автор: Matthews Jason
- Серия: Червената лястовица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-1803-8
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
Време за тръгване. Черна вода бълбукаше в металната дренажна шахта под пътя. Марбъл коленичи и извади торбичка от джоба си, обели горната част на лепенката, пъхна ръката си вътре в шахтата и притисна сивия матов пакет силно във вътрешната ѝ част. Задръж до десет, остави епоксидът да подейства и слушай да не се чуе плисък. Не се чу. Удовлетворително.
По целия път до метрото в „Крилатское“ проверяваше отново и отново всичко около себе си, за да предпази тайната пратка. После на пода в кухнята му имаше купчина дрехи, клавиатурата трепереше в ръцете му, а стилусът му се струваше прекалено малък, дори и с очила за четене. По дяволите, защо не правят тези неща за стари очи? Защото никой шпионин не живее толкова дълго, ето защо. Вдлъбнатият бутон беше топъл на пипане, докато той пускаше гълъба в Космоса: DD ДРАКОН ЗАРЕДЕН.
Марбъл се облегна на креслото си и затвори очи. Ела разтовари ДРАКОН, извади малкия черен диск и Бог да пази онзи младок от ЦРУ, който ще си изкаля костюма, или нечия дългокоса съпруга от посолството със слушалка в ухото, ослушваща се за изскърцващи спирачки на радиоколи.
В бюрото го обвиха двойно, плътно около ъглите, увиха кутията в зебло и го обшиха с телчета, овързаха го и го натъпкаха в тиквенооранжев плик с цип и го изпратиха да отлети вкъщи с директен куриер, защото това беше от Марбъл. И гълъбът дойде обратно с клонче в устата, ДРАКОН ПОЛУЧЕН, и шахтата в горичката бълваше черната си вода, но опази тайната почти завинаги.
Бенфорд седеше до заседателната маса в сутерена на централата на ФБР на Пенсилвания авеню във Вашингтон. Масата бе затрупана с остатъци от обяда, поръчан от няколко местни ресторанта. Това беше работен обяд, а не специална столова, организирана за тях. Бенфорд си бе поръчал тайландска пилешка салата ларб гай, сочно накълцано пиле с лук и люти чушлета, босилек и лайм, толкова пикантно, че той пъхтеше доволно като парен бойлер, докато другите около масата привършваха поконвенционалните си обеди от сандвичи или супа.
Масата бе разделена поравно между ЦРУ и ФБР, предимно старши офицери от техническите и контраразузнавателните отдели. Когато куриерът от Москва пристигна с торбичката на Марбъл, Бенфорд — дори Бенфорд — се съгласи да остави на ФБР да се заеме със „съдебномедицинската“ дисекция на пакета, за да се спази съответната процедура.
— Тези федерални роботи — бе казал Бенфорд по-рано на Натаниъл — ми говореха за поддържане на „доказателствената верига“ относно пакета на Марбъл. Ако той наистина е получил истински диск, съдържаш топ секретна информация, предадена на ръка на руснаците от Лебед, тогава според нашите федерални колеги ние трябва да започнем да мислим за разглеждане на допустими доказателства, за осигуряване на присъди и разни такива неща.
Бенфорд бе проявил нетипична отстъпчивост пред тях.
Той съзерцаваше металния поднос за доказателства в центъра на масата. Дискът — сега извън външния пластмасов калъф на СВР и вътрешната хартиена обвивка на „Патфайндър“ — лежеше на подноса върху стерилна кърпа, а повърхността му бе леко покрита със сивкава пудра. Техниците на ФБР бяха следвали процедурата и извършиха съответните тестове — тампониране с нинхидрин, за да се проявят евентуални латентни отпечатъци по устройството, после шприц с калциев оксид за контраст. Насядали около масата, всички можеха да видят три ясни, единични отпечатъка по тъмната повърхност. Какви биха могли да са: отпечатъци от кебапчестите пръсти на някой лабораторен руски плъх или спирали и ивици на американската къртица? Бенфорд знаеше, че Марбъл не би отворил пластмасовия плик, той беше твърде печен, твърде внимателен, за да докосне самия диск. Федералните направиха снимки и ги занесоха в лабораторията за проявяване. Автоматизираното търсене в архивите с отпечатъци на ФБР започна.
Бенфорд шофираше обратно по Джордж Вашингтон Паркуей към централата, когато телефонът в колата му иззвъня. Беше заместник-шефът на лабораторията на ФБР.
— Може би ще искате да обърнете и да дойдете отново тук — каза му той. — Направо ще се шашнете, като разберете какъв удар направихме току-що.
— Дано да е добър удар — каза Бенфорд оглеждайки се за изхода Спаут Рън, за да може да обърне назад.
— О, добър е, много е добър — каза ученият от ФБР.
ТАЙЛАНДСКАТА ПИЛЕШКА САЛАТА НА БЕНФОРД (ЛАРБ ГАЙ)
Накълцайте ситно на ръка сухи пилешки гърди с голям кухненски нож или сатър. Подправете със сок от лайм и оризово вино и запържете, докато месото стане хрупкаво и побелее. Охладете пилето и добавете лимонова трева, нарязани на ситно чесън, люти чушлета, лимонови кори, рибен сос, сол и пипер. Смесете добре. Добавете накълцано килантро, босилек, мента и праз. Разтръскайте добре и сервирайте в купички от маруля с ориз.
35
Законът за ДНК и пръстовите отпечатъци от 2005 година бе изготвен, представен и обсъден през въпросната година в сенатската юридическа комисия на Конгреса, но поради различни политически причини, несвързани с националната сигурност, бе отхвърлян двукратно и изваден от списъка на проектозаконите, подлежащи на разглеждане. Законопроектът имаше за цел създаването на национален архив на пръстови отпечатъци и ДНК за проверка на произход, криминални и имиграционни регистрации и идентификация на федерални служители на конфиденциални длъжности. Партийното ръководство в Сената по това време бе предложило на новоизлюпения сенатор Стефани Баучър в интерес на двупартийната учтивост тя да се включи в смесената група на демократи и републиканци в подкрепа на закона. Въпреки че тя лично се противопоставяше на идеята за национален архив за идентифицираща информация като на гнусно посегателство върху личния живот, Баучър прецени за себе си, че публичната ѝ подкрепа на закона ще укрепи позициите ѝ в националната сигурност и ще бъде от полза за много високотехнологични космически компании в нейния щат. Тя дори участва в излъчен по телевизията клип, в който законотворците се съгласиха да им вземат пръстови отпечатъци и образци от ДНК пред репортерите. Сенатор Баучър се усмихваше пред камерите, докато техниците взимаха секрет от вътрешната страна на бузата ѝ, оставяйки оператора зад камерата да се чуди колко много отделни ДНК нуклеотиди могат да се намерят вътре в тази уста по всяко време.
Резултатът от този двупартиен театър отпреди почти десет години — отдавна забравен от нея и неизвестен на водещите ѝ офицери от СВР — беше, че пръстовите отпечатъци на сенатор Баучър бяха в базата данни на ФБР. Когато частичните отпечатъци на десен палец и размазан показалец и среден пръст бяха свалени от класифицирания диск на „Патфайндър Сатълайт Корпорейшън“, взет от лабораторията на СВР в Москва, на автоматизирана система ѝ отне около десет минути, за да идентифицира, че те принадлежат на Баучър.
През следващите дни Бенфорд и шефовете на контраразузнаването във ФБР се трупаха в заседателните зали от двете страни на Потомак не толкова да спорят за първенството в случая или да разискват по-фините моменти на пълното съдебно разследване на сенатора, колкото да решат как да не допуснат да изтекат детайли от разследването към медиите от Белия дом, от Националната комисия по сигурността, от полицията в Капитолия, от Сената на САЩ, от законодателното тяло на Калифорния, от Градския съвет на Лос Анджелис и от Асоциацията на производителите на стафиди в щата Калифорния.