Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

Чуждоземецът се представи като Кхун от Кианимот, свят на звезда, разположена сравнително близо до Маджипур. Той изглеждаше навъсен, мрачен тип, в душата му прозираше гняв и отчаяние, нещо неразделно от организма му, което се изразяваше, както се струваше на Валънтайн, във формата на устните, тона на гласа и особено в напрегнатия поглед на необикновените замислени пурпурни очи. Разбира се, признаваше Валънтайн, възможно беше самият той да пренасяше собствените си човешки представи за изражение върху това чуждоземно същество и може би Кхун като всички жители на Кианимот беше много весела и дружелюбна личност. Но Валънтайн се съмняваше в това.

Кхун бе дошъл на Маджипур преди две години по работа, за която предпочиташе да не говори. Това било, заяви той горчиво, най-голямата грешка в живота му, защото пропилял всичките си пари сред веселите маджипурци, неблагоразумно предприел пътуване до Зимроел, без да знае, че на този континент няма космодрум, от който да замине за родния си свят, и още по-глупаво се наврял в пиуриварска територия, мислейки, че ще може да навакса загубите си чрез някаква търговия с метаморфите. Но вместо това те го хванали, натикали го в клетката, и го държали затворен няколко седмици с намерение да го предадат на фонтана през връхната нощ на своя празник.

— И така може би щеше да бъде най-добре — рече той. — Едно бързо изригване на водата и всички тези скитания щяха да свършат. Маджипур ме уморява. Ако ми е писано да умра на този ваш свят, предпочитам това да стане по-скоро.

— Извинявай, че те спасихме — каза Карабела рязко.

— Не. Не. Не искам да бъда неблагодарен. Само че… — Кхун помълча. — Това място ми донесе нещастия. Така беше и в Кианимот. Няма ли във Вселената кътче, където животът да не е съпроводен със страдания?

— Толкова лошо ли беше? — запита Карабела. — За нас тук е поносимо. Дори най-лошото се търпи горе-долу, като се има предвид какво друго ни очаква. — Тя се засмя. — Винаги ли си така унил?

Чуждоземецът повдигна рамене.

— Ако вие сте щастливи, възхищавам ви се и ви завиждам. За мен съществуването е мъчително и животът безсмислен. Но това са мрачни мисли за един току-що спасен. Благодаря ви за помощта. Кои сте вие, какво неблагоразумие ви е довело в Пиурифейн и къде отивате сега?

— Ние сме жонгльори — отговори Валънтайн, поглеждайки остро другите. — Дойдохме в тази провинция, понеже смятахме, че тук ще има работа за нас. И ако успеем да се отървем от това място, ще се насочим към Ни-моя и по реката ще се спуснем до Пилиплок.