Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Станете — каза той меко. — Всички до един. На крака. Трябва да се махаме оттук. Шанамир, докарай добичетата. Залзан Кавол, приготви фургона. — А на Слийт нареди: — Всички да се въоръжат. Енергомети за ония, които знаят как да си служат с тях, жонгльорски ками за останалите. Погрижи се за това.

Залзан Кавол произнесе сериозно:

— Милорд, всичко туй ми прилича на сън. Като си помисля, че цели седмици пътувах с… като си помисля, че говорех грубо на… че се карах с…

— После — рече Валънтайн. — Сега нямаме време да обсъждаме тия неща.

Той се обърна към Лизамон Хълтин, която, изглежда, беше погълната в някакъв разговор със себе си, като движеше устни, жестикулираше, обясняваше си нещо, разискваше тези поразителни събития. Със спокоен, властен глас Валънтайн каза:

— Наехме те само да ни доведеш до Илиривойн. Сега ми е нужна твоята сила, за да ни помогнеш да избягаме. Ще останеш ли с нас до Нимоя и по-нататък?

— Те ти направиха звездния знак — каза тя озадачено. — Всички коленичиха. А метаморфите… те пък…

— Аз съм бил някога лорд Валънтайн от замъка Връхни. Приеми това. Повярвай го. Кралството е попаднало в опасни ръце. Остани с мен, Лизамон, докато пътувам на изток, за да възстановя правдата.

Тя закри уста с месестата си ръка и го загледа учудено.

После понечи да коленичи в знак на уважение, ала той поклати глава и я улови за лакътя, за да не й позволи да коленичи.

— Недей — рече. — Сега това не е важно. Да се махаме оттук!

Прибраха жонгльорските си принадлежности и хукнаха през мрака към фургона, който беше надалеч, в другия край на града. Шанамир и Карабела вече ги бяха изпреварили и тичаха доста напред. Скандарите вървяха в отделна тромава фаланга, тресейки земята под нозете си; Валънтайн никога не бе ги виждал да се придвижват толкова бързо. Той тичаше точно зад тях, до Слийт. Виноркис, с изкривени навън крака и бавен, се мъчеше да не изостава от тях. Най-отзад крачеше Лизамон Хълтин. Тя бе вдигнала Делиамбър и сега носеше малкия магьосник в прегънката на лявата си ръка; в дясната държеше извадения от ножницата вибрационен меч.