Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Ръцете й се плъзнаха по гърба му и намериха множество ръбове и втвърдена тъкан.
— Ти имаш повече белези от всеки друг мъж, когото познавам — проговори с болка тя. — Цяло чудо е, че си жив и здрав.
— Нямаше да бъда без теб. — Той впи устни в ключицата над кремавото хълмче на гърдата. Когато засмука зърното, парещото желание слезе към бедрата и Катрин изохка учудено. Това желание беше плашещо и в същото време примамливо като змията в райската градина.
Той промени позата си и легна до нея. Когато усети заплашително коравия му член до бедрото си, тя моментално се скова. Напрегна се и желанието се превърна в страх.
Майкъл промърмори тихо проклятие и се претърколи по гръб.
— Съжалявам, Катрин. — Той изпъшка и изтри запотеното си чело. — Проклятие. Стигнах до границата на самообладанието си. Ако искаме да продължим, трябва да отстраня заплахата, скрита в подивелия ми мъжки орган.
Катрин стреснато отвори очи.
— Какво каза?
Майкъл се изсмя кратко.
— Нямах предвид крайна интимност. Както се чувствам сега, необходимо е твърде малко, за да си възвърнем сигурността. Особено с твоя помощ. Ще можеш ли да го направиш?
Катрин поиска да му откаже, но осъзна, че е крайно време да рискува. За да участва истински в любовната игра, тя трябваше да взема, но и да дава.
— Какво трябва да направя?
Майкъл безмълвно взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Първият й импулс беше да се отдръпне. Пулсиращата плът беше толкова огромна, толкова… безсрамна. Болка, позор, жестоко, надменно оръжие.
Но това беше Майкъл, не Колин, той беше мъж, а не безогледен хлапак. Тя го помилва колебливо. Горещата плът потръпна под лекия натиск и цялото му тяло се скова.
— Няма… няма да трае дълго — прошепна дрезгаво той.
Едва сега Катрин разбра, че сексът правеше мъжа не по-малко уязвим от жената. Изненада се, като видя колко бързо може да му въздейства. Ръката й се сключи самоуверено около набъбналия член.
Майкъл се опъна като струна, на лицето му изби пот, докато се опитваше да заглуши реакцията си. Катрин обхвана по-здраво кадифеномеката главичка, докато палецът й се плъзгаше по дебелия ръб.
— Божичко, Катрин! — Тялото му се разтресе, членът му затрепери в ръката й. Той стисна ръце в юмруци и семето му се изля в шепата й. Всички мускули в тялото му пулсираха от напрежение, гърдите му се вдигаха неравномерно, с дива сила и той приличаше на кипящ вулкан.
Страхът отново я задави. Споменът за миналото беше все още жив. Стисна зъби и се пребори със себе си. С Майкъл не страдаше, не изпитваше болка. Не беше жертва. От какво всъщност се страхуваше?
Когато тялото му се отпусна, Катрин отново беше напълно овладяна.
Майкъл приглади косата й и сложи топлата си ръка на рамото й.
— Притесних ли те?
Катрин му бе благодарна за разбирането.
— Малко. Съвкуплението е дива, примитивна сила. — Тя го притисна нежно. — Но онова, което преди минути изглеждаше като оръжие, сега е безобидно като птиче в гнездото.
Майкъл избухна в смях.
— Добре ме нареди.
Катрин се избърса в ъгъла на чаршафа, почисти и него. Страхът беше отстъпил място на парещ копнеж. Тази лепкава течност беше семето на живота. Ако беше намерила смелост да се люби с него истински, може би щеше да зачене. Тя обичаше всички деца, но мисълта да носи в себе си детето на Майкъл я изпълни с дива радост.
Той я привлече към себе си и милващите му ръце прогониха тревогите й. Къде беше научил тази честност и мекота? Тя попита колебливо:
— Това ли имаше предвид, когато ми каза, че мъжът може да намери удовлетворение и без полов акт?
— Да, но това важи не само за мъжете. — Той помилва твърдия й корем. — Преживявала ли си някога това освобождаване?
Катрин го погледна смаяно.
— Възможно ли е това да се случи и с жената?
Веселите искри в очите му й показаха, че е жалка невежа, но в гласа му имаше нежност.
— Макар че техниката е друга, чувствата са едни и съши.
Катрин скри лице на рамото му.
— Живях толкова години в армията, родих дете и се грижех за умиращите. Ужасно е, че не знам нищо за собственото си тяло.
— Липсата на знания се наваксва лесно — отговори спокойно той. — Сега ще ти покажа.
Той сведе глава и я целуна. Желанието се върна в тялото й, този път без намесата на страха. Едно поне знаеше: трябва да мине време, докато сексуалната потентност на мъжа се появи отново. Това означаваше, че може спокойно да се наслаждава на милувките му.
След като бе утолил жаждата си, докосванията му станаха по-различни. В тях имаше по-богата, но и някак по-ленива еротика. Катрин реагира жадно. От много години насам потискаше естествения си апетит. Най-после можеше да го утоли с мъжа, когото обичаше.